Зрителите на мачовете на „Дунав“ сигурно са забелязали един млад мъж, който снове напред-назад с документация в ръка. Това е най-малката му задача. Негова е отговорността да подсигури почти всичко като организация на двубоя - от охраната през контактите с длъжностните лица до приготвяне на тимовите листи. Освен това успоредно да се грижи за мачовете на отборите в детско-юношеската школа. Велизар Кънчев е нещо като старшината на ротата, а как се справя с всички тези ангажименти? Ето отговорите му за читателите на „Утро“.

- Как да почнем? Може би с „г-н административен директор“? Или на „ти“?
- Не, няма нужда от такива пагони. По-скромно. Аз съм администратор във ФК „Дунав“. 
- Как и кога се въвлече в тази футболна сага?
- Първите ми бледи спомени са от световното първенство през 1994 година. Честно казано, не разбирах нищо. Бях в трети клас, когато баща ми, лека му пръст, ме заведе на Градския стадион. Беше мач срещу плевенския „Сторгозия“. После помня един двубой срещу „Марица“ /Пловдив/, спечелен от „Дунав“ с 2:1. Тогава Калоян Янков вкара страхотен гол. Няма да забравя и срещата с „Искър“ /Сф/. Поведоха ни, а ние направихме фантастичен обрат. Старши треньор беше Никола Христов. Покрай емоцията на такива мачове се запалих по футбола, а „Дунав“ влезе в сърцето ми. А откъде изгледахме първия мач? Беше от сектора, който се намира пред чешмичките.
От дистанцията на времето понякога спирам на това място и оглеждам стадиона като носталгичен спомен от времето, когато бях дете
 - От тази трибуна попадаш в сектора на агитката?
- Да. Честно казано, заех мястото си в агитката с известно страхопочитание. Все пак в нея бяха Юлиян /Йорданов/, Кубинеца /Александър Стефанов/ и други знакови фигури. Беше интересно и вълнуващо. Все пак агитката е душата и сърцето на публиката. Незабравими времена! Нямаше интернет и аз, понеже държах да знам всичко за „Дунав“, тичах сутрин към будката, за да си купя вестник „Утро“. Винаги почвах от последната страница с резултатите, новините и репортажите. Още пазя изрезки от онези времена. 
- И после курс към Гърция. Защо точно там?
- Семейството ми работеше в южната ни съседка. През 2004 година бях в 11 клас и постъпих в американско училище в Атина. Живях в Гърция 18 години, но се връщах през лятото.
По време на ваканциите търсех програмата с мачовете на „Дунав“, за да мога поне да изгледам първите няколко двубоя
Не пропусках тези мачове в Русе и извън града. В Гърция, покрай втория ми баща, се запалих по „Олимпиакос“. Гърците са фанатици с любовта си към футбола, баскетбола и водната топка. 
- И така един ден фен на „Дунав“ става клубен администратор. Как се получи?
- През 2021 година получих покана за работа от Диян Димов, Светлин Симеонов-Пинчера и Деян Йорданов. Беше сбъдната мечта да бъда до любимия си отбор. С Пинчера например сме съотборници в тениса, друг любим мой спорт /смее се/. В сряда загубихме мача на двойки, но със сигурност ни очакват нови победи. 
- Отстрани остава впечатление, че имаш много работа. Как се справяш на толкова много фронтове?
- Не се оплаквам. „Дунав“ задължава. Няма как да работиш за този клуб колкото да отбиеш номера. Ако исках спокойствие, щях да стоя на някакво бюро - да седнеш в 9 и да си тръгнеш в 17 часа. Правил съм го, но не е моята динамика, моят свят. Работата е факт, но понякога, когато има трудни моменти, се питам какво би казал баща ми, ако види, че съм се огънал. Така се мобилизирам допълнително.
Освен това си е друго, когато прекосиш терена, да ти замирише на трева
Най-хубавото е, че не приемам задачите си като задължение, а като отговорност. В крайна сметка си казвам - дай всичко от себе си, каквото и да ти струва като време и усилия. 
- Винаги съм се питал какво е да работиш с чужденци?
- Да не звучи самохвално, но използвам гръцки и английски на перфектно ниво. Сега наблягам на испанския, защото в отбора ни дойдоха испаноговорящи момчета. В това отношение бележа напредък. Чужденците? Главното е да направя така, че да се адаптират бързо към обстановката в Русе и отбора. Все пак някои идват от другия край на света. Всички в клуба се стремим да ги освободим от битовизмите, за да могат, когато дойдат на стадиона, да мислят само за футбол. Иначе си е интересно - да те питат какви чаши да си вземат, защо имат проблеми с интернета, да ги насочиш откъде с каква храна да се снабдят, да ги водиш по прегледи. 
- Малко като детска градина?
- Е, не е точно така.
Винаги съм опитвам да им създам усещане да припознаят Русе като свой град
А вече имам и опит - само ги погледна, знам кой от какво ще има нужда /смее се/. Даже ги възпитавам в българска кухня - да си поръчват например таратор и шопска салата. Билал Салах напредва в това отношение. Трябва да го чуете как казва: „Таратор и шопска салата, моля!“.
- Разкажи ни някоя интересна история.
- Много са, но сега се сещам за случилото се сред един победен мач срещу „Локомотив“ /Горна Оряховица/. Върнахме се в Русе, а Елисее Су и Ибрахим Кейта трябваше да пътуват към летището в Букурещ. Времето напредва, а не мога да ги открия, ще изпуснат полета. Почнах да се притеснявам сериозно. Накрая ги намерих зад блок „Бозвели“. Пеят с пълно гърло на френски фенски песни в чест на победата срещу „Локомотив“.
- Чуваме, че имаш основен принос бразилецът Акила Монтейро да напредва с българския език.
- Не само аз. Всички в клуба помагат. Момчето се учи. 
- На кой друг отбор си почитател?
- Харесвам „Манчестър Юнайтед“, но въобще не съм краен фен.
- Програмата на „Дунав“ в първите кръгове е много тежка. Какви са твоите очаквания?
- Напук на всички прогнози аз съм оптимист
Изгражда се добър колектив
 - Докъде може да стигне този отбор?
- Мечтата ми е участие в евротурнирите. 
- Пожелаваме ти да се сбъдне.
- Благодаря!