Докладчиците на Европейския парламент за пет страни от Западните Балкани представиха проекторезолюциите на годишните доклади на Европейската комисия за напредъка по европейския път. Докладчиците за Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония и Черна гора бяха представени от докладчиците по време на дебат днес в рамките на пленарната сесия на ЕП в Страсбург. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос също участва в дебата, както и други евродепутати, представители на различни политически групи в ЕП.
„Посланието е много ясно – Черна гора остава водещата сред страните кандидатки за членство в ЕС, това е важно постижение и означава, че присъединяването е постижима цел“, заяви докладчикът за Черна гора Марян Шаръц пред евродепутатите.
Той уточни, че това не е само техническа, но и политическа оценка за това къде се намира страната и какво още предстои да направи в бъдеще. Той изтъкна, че завършването на преговорите за присъединяване до края на 2026 е „амбициозна, но постижима цел“.
„Подобряването на върховенството на закона, борбата с корупцията и организираната престъпност ще имат ключова роля в по-нататъшния процес на присъединяване. Този процес трябва винаги да стои над политическата поляризация и интереси“, подчерта още докладчикът.
Той също така изтъкна евроатлантическата ориентация на страната, която е членка и на НАТО, и добави, че от днешна гледна точка присъединяването представлява и „стратегическа инвестиция в нашата стабилност и устойчивост“.
Шаръц припомни, че със затварянето вчера на още две от преговорните глави е направена важна стъпка, тъй като вече са затворени 16 от общо 33 глави, и ако това темпо продължи, Черна гора има големи шансове да стане следващата членка на ЕС.
Андреас Шидер, докладчикът за Албания, каза, че страната вече е „с единия крак в Европейския съюз“.
„Особеното при нея е, че над 90 процента от населението подкрепя членството в ЕС и голяма част от политическите сили са обединени около този европейски проект. Затова и целта преговорите за членство да приключат до края на 2027 година вече не изглежда като мечта, а като реална възможност“, посочи Шидер.
По думите му членството в ЕС не трябва да бъде само технически процес, а трябва да подобри ежедневието на хората и да има пряко отражение върху живота им и затова е нужен силен социален модел, развитие на синдикатите и ефективна защита на работещите.
„Решаващо значение имат не само новите закони, а и тяхното последователно прилагане. Затова приветстваме например приемането на важни антикорупционни закони и мерките за по-добра защита на хората, които подават сигнали за нередности. Друг важен и в момента много обсъждан въпрос в Албания е устойчивото развитие на туризма“, отбеляза още докладчикът за Албания.
Докладчикът за Република Северна Македония Томас Вайц заяви, че регионът на Западните Балкани е бил и продължава да бъде „игрално поле на чуждестранните сили“ и припомни за опустошителните войни на етническа основа, които обхванаха този регион през 90-те години. Вайц подчерта, че има две страни, които са избегнали масово насилие и това е водещата кандидатка за присъединяване Черна гора, а другата е Северна Македония, която също би могла да бъде сред водещите страни в процеса на присъединяване. 
„Да, ние можем да кажем, че страната не е направила реформите възможно най-бързо, но също така трябва да признаем, че ние от ЕС сме давали обещания, които не сме успели да спазим“, посочи докладчикът. 
Той изтъкна, че страните, включително Северна Македония, имат желанието да проведат необходимите реформи и това също трябва да бъде възнаградено, например чрез частична интеграция на пазара, частична интеграция по отношение на роуминга, чрез Единната зона за плащания в евро, за да се запази мотивацията.
Вайц подчерта, че присъединяването на страните от Западните Балкани носи сигурност и икономическа стойност за Европейския съюз, както и редица други ползи. По думите му след Черна гора и Албания, Северна Македония би могла да бъде следващата страна, която ще се присъедини към ЕС.
Докладчикът за присъединяването на Косово Рихо Терас отбеляза, че разширяването на Европейския съюз е единственият ефективен начин за укрепване на пространството за сигурност в Европа. 
„Разширяването има много измерения. Първо, разбира се, готовността на страните, които искат да се присъединят към Европейския съюз, и необходимите реформи, които трябва да направят за това“, посочи той. „Второ, въвеждането на европейския начин на живот и пространство за сигурност, така че в бъдеще да не се налага да говорим за „сиви зони“ и възможни места, през които авторитарни режими могат да прокарват своите интереси. Като докладчик на Европейския парламент за Косово, за мен е много важно Косово да получи статут на кандидат. Изключително важно е Косово да продължи по своя европейски път и да се запази високата обществена подкрепа за европейската интеграция“.
Терас подчерта, че последната година беше политически изключително трудна за Косово и за малко повече от година се проведоха три парламентарни и местни избори. 
„Въпреки че това е ясен знак за действаща демокрация в Косово, очевидно е трудно да се упражнява законодателна и изпълнителна власт при такъв постоянен предизборен режим. Европейският парламент подчерта в своя доклад, че въпреки трудната политическа ситуация, има напредък по няколко важни въпроса“, отбеляза още докладчикът за Косово.
Ондржей Колар, докладчик на ЕП за Босна и Херцеговина подчерта, че докладът за Босна е може би най-трудният за изготвяне – от една страна заради бурното минало и сложната структура на държавата, но и заради проблемите, пред които е изправена страната по европейския си път.
„Докладът засяга основните проблеми, или по-скоро се опитва да обобщи основните проблеми, с които се сблъсква страната – било то бавните реформи, уязвимостта към външен натиск, зависимостта от данни и система, които според мен са малко остарели, неспособността на водещите политици да намерят обща линия, подход и работещи решения, склонността към отделяне на някои местни патриоти, отношението към околната среда, към енергийната сигурност. Честно казано, съдебната система е много слаба, реформите вървят бавно, свободата на медиите е на много ниско ниво, а гражданското общество едва оцелява“, обобщи Колар. 
„Вярвам, и съм сигурен, че споделяме това убеждение, че бъдещето на Босна и Херцеговина е в Европейския съюз, и съм почти сигурен, че сме съгласни по този въпрос и че имаме желание да помогнем на страната и нейните хора по пътя към Съюза“, отбеляза още той и допълни, че все пак босненските политици са тези, които трябва да „свършат работата“.
Време е да интегрираме страните от Западните Балкани в ЕС, за да коригираме по някакъв начин грешките, направени в миналото, когато обстоятелствата бяха различни, заяви на свой ред еврокомисарят по разширяването Марта Кос.
Тя посочи, че всички тези страни – не само в Западните Балкани, но и Украйна и Молдова, се намират под хибридни заплахи. „Колкото повече успяваме в процеса на разширяване, толкова повече атаки има (…) Ако не успеем да ги интегрираме, ако не им помогнем да се противодействат на враждебните действия, които се опитват да ги отдалечат от европейския път, ще дойдат други и ще ги използват като оръжие срещу нас“, изтъкна тя.
По отношение на процеса на интеграция Кос подчерта, че „това, което е сигурно, е, че няма преки пътища, базиран е на заслуги и ние работим по постепенната интеграция“ в различни сфери. Тя добави, че ЕК е получила мандат да договори безплатен роуминг за страните от Западните Балкани и че се надява това да се случи скоро.
В дебата днес участваха и евродепутати, представители на различни политически групи в ЕП.