На 11 юни 2026 г. се проведе Общо събрание на сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. В предварително обявения дневен ред бяха включени приемане на протокол, избор на Етична комисия, обсъждане на проблемите със студентските стипендии, модели за развитие на висшето образование и други въпроси.
Още в началото на заседанието 15 ректори и представляващи висши училища напуснаха Общото събрание. Този акт беше израз на несъгласие с отказа в дневния ред да бъде включен като самостоятелна и съществена точка дебат по създалото се напрежение в академичната общност, както и по възникналия репутационен проблем, свързан с публикации и злепоставяне на ректори и представлявани от тях институции.
Позицията на напусналите участници не следва да бъде тълкувана като персонално противопоставяне или като действие, насочено срещу отделна личност. Въпросът е принципен и засяга начина, по който Съветът на ректорите обсъжда проблеми с обществена значимост, отнасящи се до персоналния и институционалния имидж на ректорите и висшите училища в България. В академичната общност подобни въпроси изискват открит, спокоен и аргументиран дебат, основан на уважение към различните позиции и към авторитета на институциите.
Отказът за провеждане на такъв дебат поражда допълнително напрежение и създава риск от задълбочаване на недоверието в рамките на ректорската общност. В момент, в който висшето образование е изправено пред редица стратегически предизвикателства, Съветът на ректорите следва да бъде пространство за диалог, отговорност и защита на академичната репутация.
Създалата се ситуация показва необходимостта от по-ясни механизми за обсъждане на чувствителни въпроси, които засягат престижа на ректорите и висшите училища. Само чрез открит и принципен разговор могат да бъдат преодолени напреженията и да се съхрани доверието в академичните институции.
Остава открит и въпросът за несъответствието на Сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България с чл. 23 от ЗВО. В този член ясно се дефинира съществуването на Съвет на ректорите, който има само и единствено съвещателни функции пред държавните органи, дава становища, мнения и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката, включително и с финансирането им и се представлява от избран от него председател. В контраст, Сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България от 2008 г. се съобразява с разпоредбите на ЗЮЛНС, има наименование (дублиращо Съвет на ректорите на ВУРБ), седалище, адрес, както и данни за неговата регистрация, включително и единен идентификационен код. То има председател, устав, ръководи се от управителен съвет, има право да се възползва от членски внос и да притежава имущество, както и редица други правомощия, нерегламентирани и в разрез със ЗВО.
Към въпроса за законност се обединиха ректори и легитимни представители на съответното ръководство на: 
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 
Технически университет – София, 
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, 
Национална спортна академия „Васил Левски“, 
Русенски университет „Ангел Кънчев“, 
Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, 
Национална художествена академия,
Югозападен университет „Неофит Рилски“,
Университет по архитектура, строителство и геодезия,
Тракийски университет – Стара Загора,
Химико-технологичен и металургичен университет,
Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“,
Университет за национално и световно стопанство
Икономически университет – Варна,
Висше военноморско училище – Варна.