След осем години дела, въззивни инстанции и свидетелски показания за турски гробища от 60-те години на миналия век, Окръжният съд излезе с решение в спора за собствеността на бензиностанцията с автомивка на бул. „Гоце Делчев“, която в момента се управлява от „ДМВ Петрол“ ЕООД с търговската марка „Power Oil“. Магистратите признаха, че законният собственик на имота е Мюсюлманско настоятелство-Русе, като осъдиха три ответни дружества - „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ (МСХИ), наемателя „Фанагория 68“ ООД и пренаемателя „ДМВ Петрол“ ЕООД - да му предадат владението.                    

Историята започва далеч преди строежа на модерния автокомплекс. Свидетели разказват пред съда, че в далечната 1965 г. на мястото все още са се намирали турски гробища, собственост на тогавашната Турска мюсюлманска изповедна община. През 1976 г. тя получава нотариален акт за имота по давност, а през 2003 г. вече като Мюсюлманско настоятелство-Русе получава разрешителни за строеж. През 2006 г. настоятелството отдава терена под наем на фирма „Ойл Комерс“, която поема ангажимента за своя сметка да изгради бензиностанцията, кафе-бара и автомивката.
Проблемите започват през 2016 г., когато на сцената излиза централното ръководство на мюсюлманското изповедание - „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ (МСХИ), създадено през декември 2003 г. от бившия главен мюфтия Недим Генджев. То предявява права върху имота, твърдейки, че е универсален правоприемник на старите турски общини. През 2017 г. съдебен изпълнител, опитвайки се да въведе настоятелството във владение след спечелено дело срещу наемател, се натъква на възражение от страна на централното изповедание.
Само месеци по-късно, през февруари 2018 г., нотариус Л.Ш. издава акт, с който признава централното изповедание за собственик на същия имот - този път на основание придобивна давност, твърдейки, че то упражнява фактическа власт от 2006 г. насам.
Следва лавина от дела. Настоятелството предявява т.нар. ревандикационен иск (за връщане на собствеността) срещу три лица - самото централно изповедание, наемателя „Фанагория 68“ ООД и пренаемателя „ДМВ Петрол“ ЕООД. От своя страна, МСХИ завежда насрещен иск за близо 206 500 лева, твърдейки, че е направило коренен ремонт и реконструкция на автокомплекса през 2013 г. Софийското дружество „Фанагория 68“ ООД предявява иск в Окръжния съд, с който се опитва да заличи регистрацията на настоятелството, направена още през февруари 2010 година. Аргументите на фирмата са, че регистрацията е нищожна, тъй като по онова време уставът на мюсюлманското изповедание изобщо не е предвиждал местните поделения да бъдат самостоятелни юридически лица. 
Спорът за статута на русенското настоятелство приключи през март, след като Окръжния съд отказа изобщо да разглежда претенциите на „Фанагория 68“. Оказа се същият този спор вече е бил воден и решен. През 2023 година Апелативният съд във Велико Търново е отхвърлил идентични искове, а през май 2025 г. Върховният касационен съд е обявил за окончателно това решение.
След като въпросът за легитимността на настоятелството бе решен, сега съдът се произнася и по същинския спор за собствеността на спорния имот. Състав на Окръжния съд отхвърля категорично доводите на централното изповедание. В мотивите си магистратите посочват, че липсват доказателства МСХИ някога да е упражнявало фактическа власт върху имота с намерение да го „свои“. Напротив, всички доказателства - от договори за наем до вносни бележки сочат, че наемите са плащани на местното настоятелство, а строежът и ремонтите са били за сметка на наемателите.
Според съдебно-техническа експертиза, макар в имота да са правени ремонти и настилки през 2014 г., които са увеличили стойността му със 100 хил. лева, те не са извършени от централното изповедание, а от „ДМВ Петрол“ в качеството му на пренаемател. Още по-показателно е заключението на съдебно-икономическата експертиза, според което претендираните от МСХИ 206 478 лева за подобрения са отразени в счетоводството му само като „условен задбалансов актив“. Вещото лице обясни пред съда, че това означава, че сумата ще бъде заприходена единствено ако бъде спечелен насрещният иск.
Съдът не само отхвърли претенцията за парите, но и отмени напълно нотариалния акт от 2018 г., с който централното изповедание бе признато за собственик. Трите ответни организации бяха осъдени да върнат имота на настоятелството и да му заплатят направените по делото разноски в размер на над 20 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд във Велико Търново.