Творческото разрушение и изкуственият интелект (ИИ/AI) могат да доведат до устойчив и приобщаващ растеж и просперитет, стига да се въведат правилните политики. Това каза носителят на Нобелова награда за икономически науки за 2025 г., професорът в Колеж дьо Франс, INSEAD и Лондонското училище по икономика (LSE) проф. Филип Агион на „Грийн транзишън форум“ (Green Transition Forum 6.0), който се провежда в „София Ивент Център“. Събитието е организирано от Dir.bg. БТА е сред медийните партньори на форума, който започна в понеделник. 
Според Агион основните стълбове на стратегията за растеж с изкуствен интелект са конкуренция, индустриална политика, образование и гъвкава сигурност. По думите му България има много ресурси, фантастичен човешки капитал и водещи учени в цял ​​свят, които са изключително привързани и отдадени на страната си.
Филип Агион получи Нобеловата награда заедно с Джоел Мокир и Питър Хауит за разработването на модел на растеж, въплъщаващ творческото разрушение. Той се позиционира на три основни идеи.
Първата е, че дългосрочният растеж се движи от кумулативен процес на иновации, където всеки новатор надгражда върху предишни иновации. Втората идея е, че иновациите са резултат от предприемаческа дейност - предприемачите инвестират в научноизследователска и развойна дейност и в иновации, защото знаят, че така ще получат монополни позиции за известно време, коментира Агион. Той все пак отбеляза, че това ще им даде позиции, докато не бъдат изместени от следващите новатори. Третата идея на модела е творческо разрушение.
Агион посочи, че фирмите, които са близо до технологичната граница в своя сектор, реагират на по-голямата конкуренция, внедряват повече иновации и растат повече. Тези, които обаче са далеч под границата, са обезкуражени от по-голямата конкуренция и внедряват по-малко иновации. При много високо ниво на конкуренция доминира ефектът на обезкуражаването, каза професорът.
По думите му по-развитите икономики имат повече фирми от първата категория и при тях растежът се стимулира от конкуренция.
Нобеловият лауреат обясни, че производителността от 80 днес до 80 плюс 1 утре може да се увеличи по два начина - единият е растеж чрез имитация и догонване, а другият чрез иновации. Той даде за пример Китай, който наваксва много чрез трансфер на технологии, чрез преразпределение на фактори, чрез подобряване на управленската практика.
По думите на Агион проблемът на Европа е, че е заседнала в среднотехнологични, постепенни иновации, изоставайки както от САЩ, така и от Китай, които са се насочили към високотехнологичния, пробивния сектор.
„За да правиш пробивни иновации, трябва да можеш да се проваляш. Във фундаменталните изследвания, за да можеш да се провалиш, е необходимо дългосрочно финансиране за изследвания. Нямаме достатъчно дългосрочно финансиране за изследвания. Нямаме достатъчно рисков капитал, за да позволим провал на стартиращи компании. Нямаме достатъчно институционални инвеститори, за да позволим провал на по-големи фирми“, посочи нобеловият лауреат. Той отбеляза, че на този фон България все пак е динамична и е много вероятно да задмине Франция.
Що се отнася до преосмислянето на капитализма, Филип Агион каза, че САЩ се представят зле по отношение на неравенството и социалната защита, докато Европа се представя зле по отношение на иновациите. Това, което бихте искали, е модел, който съчетава иновационната страна на САЩ и социалната страна на Европа, коментира той.
Според него трябва да помислим сериозно за създаването на гъвкава система за сигурност, защото това кара творческото разрушение да работи много по-добре. Творческото разрушение е за замяна на старото, където понякога трябва да съкращавате и наемате, но тези, които съкращавате, се преквалифицират и се връщат обратно в системата, обясни той. 
По думите му образованието е друга политика, която може да ни направи по-приобщаващи и по-иновативни, като то трябва да е достъпно за всички, защото така е по-голям шансът да се появят повече учени и изобретатели. И последната е конкуренцията. 
На въпроса трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект (ИИ), Агион каза, че той има голям потенциал да помогне за растежа. ИИ автоматизира задачи в производството на стоки и услуги, което ще доведе до растеж с 0,7 процентни пункта годишно. Освен това изкуственият интелект стимулира производството на идеи. Сега е много по-лесно да имате идеи, защото новите идеи са комбинация от стари идеи, посочи нобеловият лауреат. Според него недостатъкът е, че може да се случи същото като с ИТ - няколко фирми да монополизират ИИ и обезкуражават нови фирми. 
Филип Агион смята, че рецептата е комбинация от политика на конкуренция и индустриална политика. Той също се обяви против свръхрегулацията, защото тя е пречка за навлизането на нововъведения. Освен това е необходима индустриална политика за изграждане на местни изчислителни центрове, защото това ще улесни появата на нови фирми. В заключение нобеловият лауреат заяви, че ИИ има голям потенциал за растеж, но това зависи от политиката, която ще се приложи. По отношение на заетостта той отбеляза, че ИИ всъщност увеличава рентабилността - фирмите, които внедряват изкуствен интелект, стават по-продуктивни и затова продажбите им се увеличават. За да няма текучество на работни места вследствие на внедряването на ИИ, е необходима гъвкава сигурност и образование. Агион смята, че е необходимо децата да са адаптивни, да се учат сами - да се научат да четат книги, да се концентрират, да правят изчисления сами и едва тогава да се запознаят с използването на изкуствен интелект.