Финансовата култура и дългосрочното инвестиране бяха във фокуса на дискусия на форума „България на пет океана“
Икономика
| От: БТА
| 30 май 2026, 15:10
Финансистът Александър Каролев посочи, че финансовата култура в България "все още изостава спрямо западните държави", като по думите му българите продължават да държат близо 60 млрд. лева в банкови депозити, а инвестициите в недвижими имоти остават най-предпочитаният инструмент. Той отбеляза, че се наблюдава положителна промяна, но страната все още има да наваксва по отношение на финансовата грамотност.
Каролев призова хората да се интересуват повече от управлението на личните си финанси, като подчерта, че базовата финансова култура е достъпна и не изисква сложни познания. Според него първата стъпка е изграждането на резервен фонд за покриване на разходите за четири до шест месеца, а останалите средства могат да бъдат насочени към дългосрочни и диверсифицирани инвестиции.
По думите му диверсификацията е ключов принцип при инвестирането. Той посочи, че предпочита международни диверсифицирани активи и индексни фондове, като държи ограничена част от средствата си в отделни акции. Каролев предупреди срещу прекомерния риск и отбеляза, че инвестициите трябва да се разглеждат в дългосрочен хоризонт от пет, десет или повече години.
Регионалният мениджър на „Уелт Ефект Мениджмънт България“ Павлина Станева заяви, че през последните 10-11 години се наблюдава осезаем напредък във финансовата култура на българите. Според нея навлизането на международни компании и предоставянето на акции на служителите са повишили интереса към инвестициите и капиталовите пазари.
Станева подчерта, че услугите по управление на богатството не са предназначени само за заможни хора. По думите ѝ финансовото планиране може да започне още с първите стъпки към спестяване и натрупване на капитал. Тя посочи, че всеки човек има различен толеранс към риск и инвестиционните решения трябва да бъдат съобразени с индивидуалните цели и възможности.
Тя препоръча хората да поддържат резерв от поне три до шест месеца разходи и отбеляза, че средства, които ще бъдат необходими в краткосрочен план – например за покупка на жилище или образование – не бива да се инвестират в по-рискови активи. По думите ѝ инвестирането трябва да бъде дългосрочен процес.
В дискусията участие взе и Мария Мангърова, ръководител на отдел "Банкиране на дребно" в ПроКредит Банк, която посочи, че младите поколения все по-често търсят алтернативи на банковите депозити и инвестициите в недвижими имоти. Според нея доброто управление на личните финанси предполага използването на различни финансови инструменти и изграждането на навик за редовно спестяване.
Участниците в панела се обединиха около мнението, че няма твърде малка сума за инвестиране и че финансовата дисциплина е по-важна от размера на първоначалния капитал. Според тях финансовата грамотност трябва да се насърчава още от ранна възраст, а информираният и дългосрочен подход е ключов за успешното управление на личните финанси.
