Галавечер „Хоризонти 2026“, организирана от списание „Мениджър“, се състоя на 28 май в „Слънчева зала“ на Националния исторически музей. Водещи представители на образованието, културата и дипломацията обсъдиха как училището може да отговори на реалностите на свят, трансформиран от технологиите и изкуствения интелект. Основната тема на събитието беше: „Неудобната истина за образованието: Подготвя ли училището деца за свят, който вече не съществува?“, съобщават организаторите.
Събитието беше открито от Александра Мирчева, издател на списание „Мениджър“, която постави акцент върху противоречията на съвременния свят и отражението им върху образованието. „Живеем в един изключително контрастен свят, в който има огромен технологичен напредък, който се движи с безпрецедентна скорост“, заяви тя. По думите ѝ образователните модели трудно догонват динамиката на промените, а учебните програми често остават „теоретични“ и „слабо свързани с практическите умения“.
Александра Мирчева подчерта и нарастващите предизвикателства пред работодателите. Тя каза, че „работодателите забелязват по-голямото текучество, по-големи грешки, повече необходимост от надзор“.
Специален гост на събитието беше Андрия Зафираку - призната за лидер в областта на образованието, като е носител на наградата Global Teacher Prize за 2018 г., която акцентира върху необходимостта образованието да се адаптира към ерата на мигновения достъп до информация. „Училищата вече не са основният източник на информация“, каза тя и допълни, че „системата е много остаряла“.
Зафираку обърна внимание и на психичното здраве на младите хора, като подчерта връзката между тревожността и способността за учене и отбеляза, че „тревожността блокира ученето“.
В дискусионния панел, модериран от проф. Веселин Методиев - историк, бивш вицепремиер и министър на образованието, участие взеха също маестро Найден Тодоров, бивш служебен министър на културата, и Натаниел Копси, посланик на Обединеното кралство у нас.
Найден Тодоров постави акцент върху ролята на училището като среда за развитие на личността, а не единствено за подготовка на кадри за икономиката. По думите му образованието не трябва да създава „еднакви хора“, а да насърчава разнообразието и сътрудничеството.
Натаниел Копси изрази тревога от влиянието на дигиталната среда върху децата. Той каза, че „детският мозък е по-чувствителен и не е способен да обработва всичко, на което е изложен онлайн“.
В контекста на дебата за стандартизацията в образованието Андрия Зафираку предупреди, че прекомерното тестване може да ограничи индивидуалността и креативността на учениците. „Не трябва ли вместо това да създаваме възможности всички тези ценни умения да бъдат показвани в различни формати?“, коментира тя по темата за изпитните модели.
Участниците се обединиха около тезата, че независимо от навлизането на изкуствения интелект, образованието трябва да продължи да развива базови когнитивни умения, критично мислене и способност за адаптация.