Международният форум „Водород за чиста енергия и мобилност“, който се провежда в Тракийския университет в Стара Загора, представи развитието на проекти за използване на водород като енергиен източник и перспективите пред технологията. 
Форумът събра водещи учени, изследователи и експерти в областта на водородните технологии и устойчивата енергия, а сред основните лектори бяха изпълнителният директор на H2START – Център за върхови постижения по водородни технологии към Тракийския университет проф. Дария Владикова и международният експерт в областта на водородните технологии и високотемпературните горивни клетки проф. Ален Торел, който в  директор на Китайско-европейския институт към университета в Ухан, Китай, и водещ експерт към Институт „Мин-Телеком“ в Париж.
По време на среща с медиите двамата коментираха развитието на проекта H2START, изграждането на водороден хъб в региона и бъдещето на водородните технологии.
Проф. Дария Владикова посочи, че с форума се финализира първият проект за създаване на изследователска група по водородни технологии, като едновременно с това се поставя началото на следващия, значително по-мащабен етап – изграждането на Център за върхови постижения.
Експерът съобщи, че в момента се изгражда инфраструктурата на Центъра за върхови постижения, като първият проект H2START е с бюджет от 30 милиона евро. Основната цел е след изтичането на периода на европейско финансиране центърът да бъде устойчив и самостоятелен.
Тя подчерта, че Стара Загора има всички предпоставки да се превърне в първия голям водороден хъб не само в България, но и в региона. Според нея водородът вече не е екзотика, а реална възможност за развитие на енергетиката и индустрията.
Тя отбеляза още, че екипът работи по шест европейски проекта и участва в международни консорциуми с партньори от Европа и Япония. През октомври в Стара Загора ще се проведе и европейско-японско събитие с участието на около 50 експерта в областта на водородните технологии.
Сред амбициозните проекти е и изграждането на водородна станция за 50 автобуса с финансиране по Фонда за справедлив преход. По думите на проф. Владикова проектът е готов, осигурени са 134 милиона евро и се очаква подкрепа от местната власт.
По думите ѝ демонстрираният по време на форума водороден автомобил доказва, че технологията вече е приложима и реална част от транспортния сектор. Тя отбеляза, че в Западна и Северна Европа вече съществува инфраструктура, позволяваща подобни автомобили да изминават дълги разстояния, като подчерта необходимостта от изграждане на водороден коридор през България.
„Нашият регион е врата, която свързва сухопътния транспорт на Европа с Азия. България има ключова роля в европейската транспортна мрежа и трябва да използва този потенциал“, заяви проф. Владикова.
Тя обясни, че най-разпространеният начин за производство на водород е чрез електролиза на вода, като водородът се разглежда като един от най-ефективните носители и складове за възобновяема енергия. „Водородът позволява съхранение на енергия в неограничени количества и за неограничено време, което го прави ключов елемент в бъдещия енергиен преход“, посочи проф. Владикова.
По проекта се разработва и иновативен подход за производство на електроенергия, водород и биогаз от отпадъци. По думите ѝ научните разработки са насочени към реалните нужди на бизнеса и индустрията. "Това е иновация, която смятаме, че ще има отзвук. Правим наука за бизнеса", каза тя.
Тя допълни, че във Факултета по иновативни технологии ще бъдат въведени обучения по водородни технологии, съчетаващи теория и практически умения.
Международният експерт проф. Ален Торел заяви, че основната цел на форума е да постави фокус върху двата сектора с най-голям принос за въглеродните емисии – енергетиката и мобилността.
По думите му глобалните проблеми не могат да бъдат решавани на локално ниво, поради което във форума участват представители на различни държави, сред които Великобритания, Франция, Италия и Китай.
„Когато има проблем, той се решава чрез технологии. Важно е да свържем науката, образованието, индустрията и обществото, защото ако обществото не приеме една технология, тя няма бъдеще“, посочи проф. Торел.
Той подчерта значението на международния диалог и сътрудничеството в условията на глобални предизвикателства и нарастващо напрежение между държавите.
„Често Китай е обвиняван за световното замърсяване, но реалността е, че всички ние допринасяме за това чрез начина си на потребление. Затова трябва да работим заедно и да търсим общи решения“, заяви проф. Торел.
Според него Европа остава символ на стабилност и чрез подобни партньорства може да се достигне до устойчиви решения за бъдещето на света.