Националната художествена академия е не просто образователна институция, а движеща сила на художествения живот и културната политика на България от основаването си до днес. Това заяви доц. Бойка Доневска от катедра „Изкуствознание" на Националната художествена академия, която представи доклад на тема „Националната художествена академия в културния живот на България от създаването ѝ до днес" в рамките на първия панел на научната конференция „130 години НХА – традиция и съвременност", която се провежда в Културния център „Морско казино" в Бургас.
Доневска припомни, че инициативата за професионализиране на художественото образование в България е неразривно свързана с формирането на светската култура след Освобождението. Новата държава е имала нужда от нова културна стратегия, чиято основна цел е преодоляване на изолацията от европейския културен ареал.
Основна заслуга за реализирането на тази идея има Константин Величков - тогавашен министър на народното просвещение, подкрепен от проф. Иван Шишманов, Иван Мърквичка и Антон Митов. За около десет години благодарение на техните усилия са създадени първото дружество за поддържане на изкуството, първото списание за изкуство, първите изложби, първият музей, както и законопроект за откриване на Държавно рисувално училище в София.
На 16 януари 1896 г. Осмото обикновено народно събрание гласува законопроекта, а месец по-късно княз Фердинанд I утвърждава основаването на новата образователна институция. Доневска припомни, че дори след приемането на закона обществото е било скептично. Политици са предвиждали, че няма да се намерят дори петима „заблудени младежи", по думите на Петко Каравелов, готови да се посветят на изкуството. Иронична бележка по темата е оставил и Алеко Константинов.
„Житейската перспектива напълно опровергава тези опасения", заяви Доневска. В първия випуск на Рисувалното училище кандидатстват 149 души, от които са приети 56 мъже и три жени. Сред тях са едни от най-известните бъдещи художници на България - Александър Божинов, Андрей Николов, Асен Белковски, Стефан Иванов и Цено Тодоров. Доневска подчерта демократичния характер на училището - то е приемало жени в период, когато Софийският университет им е позволил достъп едва през 1901 г., а в Берлин и Париж жените нямат право да посещават художествени училища чак до 1914 г.
Само четири години след основаването си, през 1900 г., Държавното рисувално училище е отличено със златен медал на Световно изложение в Париж, Франция. Показателно е, че представители на Ecole des Beaux Arts в Париж са потърсили помощта на ръководството на Рисувалното училище в областта на методологията на преподаване по рисуване. Доневска открои и изключителната роля на Антон Митов за популяризирането на изкуството сред широката публика. Неговите публични лекции по история на изкуството, провеждани в голямата зала на Академията от 1899 до 1925 г., са посетени от близо 120 хиляди слушатели в София, а в другите градове на страната - от още 47 хиляди. Всяка събота вечер Митов е изнасял безплатни лекции за ученици и студенти. По лична покана на Фердинанд, Митов изнася сказка на италиански пред херцог Йохан Мекленбургски и неговата свита.
Проследявайки развитието на институцията, Доневска отбеляза, че през 1909 г. Рисувалното училище е реформирано в Държавно художествено-индустриално училище, а през 1921 г. е преименувано на Художествена академия. Tя подчерта, че след 2000 г. НХА се адаптира към европейските стандарти, а съвременният характер на специалностите в Академията до голяма степен се определя от най-актуалните тенденции в развитието на визуалните изкуства.