Лунно цвете - това означава името на новата заместник областна управителка Айлян Карамехмедова. 39-годишната крехка и миловидна дама се появи като че ли от нищото в „голямата политика“. В Русе тя беше почти непозната - кариерата й досега беше свързана основно с Бяла. Но макар да я нарочиха в началото за политически парашутист, Карамехмедова бързо успя да спечели симпатиите на колегите си в областта, а явно дори и на политическите си противници, които не рипнаха срещу назначението й така, както се случва на други места в страната. Може би защото нейното най-силно оръжие е усмивката - дотолкова широка и подкупваща, че всичките аргументи „анти“ просто омекват.
Новата звезда на ДПС всъщност е от Русе
„Не разбирам защо навсякъде пишат, че съм от Бяла. А аз съм родом от Русе, тук сме живели с мама и татко, докато съм била дете. Нашите са се преместили в Бяла малко преди да тръгна в първи клас, защото там са могли да си намерят самостоятелно жилище. Знаете как беше едно време - трябваше да се чака, трупаха се лихвоточки, трудно беше. А те са били младо семейство, искали са да се отделят, затова са избрали Бяла. Но и за миг не съм съжалявала, че животът ми досега е минал там - там изградих себе си като човек, там съм постигнала всичко, което съм в момента. Там е и моето семейство - съпругът и дъщеря ми. Въпреки че за нея вече местоживеенето е твърде условно понятие, защото я приеха в университета и заминава наесен“, разказва Айлян Карамехмедова.
Може би и заради факта, че е родом от Русе, Айлян не се възприема като „беленски представител“, въпреки че според нея няма лошо в това една от по-малките общини в областта също да има свой човек в администрацията. Но е наясно, че в областта проблемите не се делят на „наши“ и „ваши“, а са общи. Както и решенията.
Родителите на Айлян са типичното средностатистическо семейство - и двамата още работят, защото все не успяват да стигнат до заветната възраст за пенсия. Баща й е в „Дунав газ“, техничар е и се занимава с газопроводи, но най-малко Айлян може да обясни какви точно. А майка й работи в детска градина в Бяла. И двамата се гордеят с дъщеря си, която е постигнала всичко, което те самите не са успели - първо се изучила за учителка и през 1997 година завършила Русенския университет като педагог със специалност логопедия. А по-късно изкарала и второ висше - по финанси. 13 години Айлян е работила като начален учител, преди да стане директор на детския дом в Стърмен.
Децата от Стърмен са единствените, които могат да я разплачат
Когато заговаря за 13-те малчугани от дома в Стърмен, от очите на усмихнатата иначе Айлян внезапно рукват сълзи. „Много ми е мъчно за тях, затова. Бяха на лагер, върнаха се преди няколко дни и нямам търпение да ги видя, да ми разкажат какво са видели, как е минала почивката. Чакам само да дойде събота и неделя, за да отида да ги видя“, бърше сълзите Айлян.
За трите години като директор децата дотолкова свикнали с нея, а и тя с тях, че вече се броят за едно голямо семейство. Когато дошла новината, че Айлян ще сдава поста и заминава за Русе, децата доста увесили нос. „Един по един идваха да ме питат, ама не може ли да не ходите, няма ли начин да откажете... Много бяха разочаровани. Вярно, три години не е много време, но се оказа достатъчно, за да се почувстваме близки. Познават цялото ми семейство - мъжа ми, дъщеря ми, идвали са у нас на гости за празниците, винаги сме били заедно, никога не съм ги делила. Затова сега им е трудно да приемат, че вече няма да съм около тях“, признава Айлян.
Домошарството за Айлян е мисия почти невъзможна
Денят й като заместник-областен започва с оперативка при шефа Венцислав Калчев в 8,30. „Това е времето, в което се събираме всички и си разхвърляме задачките за деня. И аз си имам тефтерче, ето го - там си записвам. Но от моето тефтерче вестникарска бомба няма да гръмне“, смее се Айлян. От първия ден й разпределили ресорите и й дали списък със срещи и заседания на комисии, на които трябва да ходи.
В първите дни се скъсала да чете закони, стратегии, планове за развитие - всякаква бумащина, толкова любима на висшето чиновничество. Денонощно разнасяла лаптопа до къщи и обратно, за да наваксва. И все още го прави. „Работила съм в социалната сфера, образованието ми е позната област, земеделието - също, там ще навляза бързо. Но още толкова много имам да чета, толкова неща трябва да науча, че чак ме е страх. Но се надявам да се справя. Добре че мъжът ми вече е претръпнал след толкова години, в които съм в политиката, и вече е приел, че жена му все няма време“, казва Карамехмедова.
Колко лесно се свиква с жена, която постоянно търчи по срещи и събрания и разнася лаптопа вместо тенджерите вкъщи, само съпругът й Севгин си знае. Пред него впрочем стои и друга дилема - възможно е тепърва да му се наложи да приема още по-сериозни отсъствия на Айлян от къщи. Защото постът на зам.областен управител е добър трамплин за скок в „дълбоката вода“ и ако Айлян се справи със задачите си в областта, със сигурност й предстои и бъдеще в голямата политическа игра като парламента.
„Добре че е разбран. Свикна вече набързо да приготвям по нещо за вечеря. Гледам поне през уикенда да се задържам повече вкъщи, край него и дъщеря ни. Поне докато тя все още е тук“, признава Айлян.
19-годишната Айджан, която носи също толкова лунно име като майка си, е приета във Военноморското училище и заминава наесен. Няма да минава под пагон, ще учи гражданска специалност - мениджмънт на водния транспорт.
Съпругът Севгин пък работи като машинист. Но е твърде спорно кой кара влака вкъщи - все пак Айлян е зодия Стрелец. А фактът, че Севгин работи на смени понякога е доста от полза, защото покрай изборните кампании и постоянното търчане по задачи на Айлян, рядко й остава време да домакинства.
За Карамехмедова политиката е тръпка, без която не може
Айлян влиза в политиката на 23 години - през 1997-а, когато имаше улични вълнения като сегашните и минава през всички стъпала, за да изгради кариерата си в партията. „Не знам какво съм мислила тогава, не помня. Но вероятно като всеки млад човек съм го направила, защото съм мислила, че нещо мога да променя. Хубавото е, че сега все още имам тази надежда“, спомня си Айлян.
Първо става член на младежкото ДПС в Бяла, после му става началник, сетне следва предложението да я направят общински съветник и като такъв изкара три мандата в Бяла. Логично става кандидат за кмет, на последните избори и кандидат за народен представител, а сега е зам.областен, излъчен от ДПС.
„Никога не съм си представяла, че мога да бъда част от друга партия. Вярно е, веднъж се отказах от политиката. Напуснах общинския съвет - имах си лични причини за това тогава. Пък и знаете, има такива моменти, когато просто ти идва много и искаш да се махнеш. Но аз бързо се върнах - не издържах да стоя отстрани и само да гледам“, разказва Карамехмедова. За нея политиката и до ден днешен е тръпка, без която не може.
Не крие, че й е обидно, когато с лека ръка слагат всички в графата „лоши“, само защото са от ДПС. „Не може да оценяваш някого просто така, без да го познаваш, само защото бил от някоя партия. Не партията прави човека, той е такъв, какъвто е. За себе си знам, че каквото зависи от мен - аз ще го направя, ще си свърша работата. Всичко си е до човека. И ако си честен, ако работиш, това се оценява“, казва Айлян.
Но не крие, че я боли, задето я докарахме дотам, че у нас думата „политик“ вече буди отвращение. „Лошо е, че хората спряха да вярват в политиците, че цялата политическа система загуби доверието им. Нямам толкова голям опит, не мога да съм съдник, за да давам мнение кой е виновен за това. Но разбирам, че това, което се случва сега на жълтите павета, е изблик на гняв. Той е трупан от много години, през които хората не са били съгласни с много неща. Народът беше безкрайно търпелив, затова сега гневът му е толкова силен. А в крайна сметка хората не искат нищо повече от това да живеят нормално“, категорична е Айлян.
Според нея единственото, което политиците могат да направят сега, е да започнат да си говорят. И най-накрая да започнат да гледат в една посока, а не към партийните си интереси. „Знам, че всички говорят това, знам, че звучи като клише, но всъщност истината е, че това просто не се случва. А ние нямаме какво толкова да делим. Изборите са си избори - минават и заминават. След тях има работа за вършене, има проблеми за решаване. Все пак всички караме по едни и същи пътища, водим децата си в едно и също училище, живеем в един и същи град. Затова няма значение от коя партия са ни избрали, няма значение кой е червен, син, пембен - тези улици трябва да се поддържат, училищата трябва да са пълни с деца, които да учат. И ние трябва да го направим. Затова са ни избрали хората, да им вършим работа, а не да се караме кой от кои е. Хората не искат невъзможни неща, искат нормален живот и бъдеще, което не да чакат, а да виждат реално пред себе си. И това е толкова лесно за разбиране“, категорична е Айлян.