Държавните архиви в Република България са пазители на историческата и документална памет на нацията. Нашите фондове съхраняват ценни снимки и материали за най-значимите българи личности. Сред тях е и великият артист Сава Огнянов, оставил дълбока диря в националния ни театър с огромния си талант, висок интелект и изключителна човечност. 
Сава Огнянов е роден на 24 май 1876 г. в Кюстенджа (днес Констанца, Румъния). Съвременни проучвания сочат, че майка му - Мария (Мина) Горанова от Карлово, е братовчедка на Христо Ботев. Въпреки близките си отношения с поета, тя е принудена да се омъжи за богатия котелски търговец Петър Огнянов, с когото заминават за Кюстенджа. Смята се, че именно на нея Ботев посвещава стихотворенията „На моето първо либе“ и „Пристанала“.
След Освобождението семейството се заселва в Силистра, а по-късно се премества да живее в Русе. Първородният син Сава Огнянов завършва Русенската мъжка класическа гимназия „Княз Борис I“. Именно на училищната сцена изпъкват неговият голям талант и уникален глас. Той впечатлява русенската публика с вдъхновеното си превъплъщение в образа на Шейлок от Шекспировата пиеса „Венецианският търговец“ - една от най-сложните роли в световната драматургия.
Пътят на младия актьор е предначертан
Той заминава за Европа, за да учи от изворите на световния театър. През 1896 г. следва в драматичното студио на Ото Кьоних в Мюнхен, Германия. По-късно се прехвърля в Берлин, където завършва престижната школа за драматични изкуства на Емануел Райхер.
Огнянов се завръща в България и на 17 март 1902 г. дебютира в столичната трупа „Сълза и смях“ като Мортимър в „Мария Стюарт“ на Шилер. Скоро след това става част от трупата на Народния театър в София, където играе до края на живота си. За три десетилетия на сцената той пресъздава 115 роли, 40 от които са централни. В историята остават неговите превъплъщения като Хамлет, Кориолан, Юлий Цезар, Борис Годунов, Рогожин, Д-р Ранк, Филип Втори, Вурм, Клавдий, Наполеон, Петручио и Макбет.
Като безупречен професионалист, Сава Огнянов
никога не разчита само на природния си дар
Въпреки че притежава впечатляващ глас, фигура, пластика и музикалност, той учи упорито през целия си живот. Актьорът работи неуморно върху всеки детайл - от дикцията и словото до жеста и цялостното изграждане на образа. Целта му винаги е една: силно внушение на сцената чрез съвършена хармония между тяло и реч.
Професията среща Сава Огнянов с големия чешки режисьор Йозеф Шмаха, който в началото на миналия век работи в Народния театър в София. Актьорът и красивата оперетна актриса Жозефина (дъщеря на Й. Шмаха) се влюбват и тя става негова съпруга. Тяхната дъщеря също носи името Жозефина.
Сава Огнянов напуска този свят едва 57-годишен - на 22 март 1933 г. в София, покосен от инфаркт в разцвета на творческите си сили.
Двадесет години по-късно, с Указ на Президиума на Народното събрание от 21 март 1953 г., Русенският драматичен театър приема неговото име, което носи гордо и до днес.
Днес, век и половина след рождението на Сава Огнянов, името му е синоним на висок професионализъм и артистично майсторство. Паметта за театралния феномен е жива. Тя се пази в архивите, в златната история на родната сцена и най-вече в Русенският драматичен театър, който гордо носи неговото име и съхранява творческия му завет.

Д-р Надежда ЦВЕТКОВА
гл. експерт в Държавен
архив-Русе