150 години от рождението на Сава Огнянов: „Похвалите, възторзите и възхищението на публиката бяха първата целувка на славата“
Сава Огнянов е роден на 24 май 1876 г. в гр. Констанца /старо име - Кюстенджа/, Румъния - град, където временно семейството му се е преселило заради търговската дейност на бащата - Петър Огнянов. След Освобождението то се връща в България и живее последователно в Силистра и Русе. Средното си образование Сава Огнянов завършва в Русе в Мъжката гимназия „Княз Борис“ /днес СУ „Хр.Ботев“/. През 1896 г. заминава за Мюнхен да следва архитектура. Но след третия семестър прекъсва обучението си и се записва в драматическата школа на Ото Кьоних, а след две години завършва и школата на известния актьор Емануел Райхер. Така получава професионално театрално образование.
На 17 март 1902 г. младият актьор дебютира на българска сцена в театър „Сълза и смях“ /от март 1904 г. - Народен театър/ в ролята на Мортимър от трагедията на Шилер „Мария Стюарт“. В трупата на Народния театър той играе до смъртта си - 1933 г. - цели 31 години. С времето се утвърждава като един от ярките и големи артисти на българския театър, изиграл много централни роли от световната и българска драматургия.
Сава Огнянов се е изявявал и като режисьор на редица спектакли в Народния театър, изнасял е рецитали на художествено слово по произведения на известни български и чужди автори.
Умира на 23 март 1933 г. на 57-годишна възраст, в разцвета на своя талант, в блясъка на артистичната си слава. Оставя след себе си дълбока и трайна диря на неспокоен, упорит и самоотвержен творец на българската театрална сцена.
Русенският театър ще отбележи 150-годишнината от рождението на своя патрон през есента, след започването на новия театрален сезон, с откриване на голяма фото изложба от снимки на актьора в незабравими роли, със спектакъл, посветен на големия артист. Очаква се за този юбилей да пристигне и внучката на артиста - г-жа Живка Лазарова.
С настоящите размисли раздипляме летописа на събитията, разкриващи как русенци във времето са отдавали почит към паметта за творческото дело на един голям български артист.
Първата сценична изява на Сава Огнянов е в Русе, в годините още като ученик в Русенската мъжка гимназия. Тогава, през януари 1896 г., в чест на Коледните празници, драматичният кръжок към училището представя трагедията на У. Шекспир „Венецианският търговец“. Главната роля - на Шейлок - се изпълнява от ученика Сава Огнянов. Неговото изпълнение покорява зрителите и всички разбират, че се е родил един нов артистичен талант. Писателят Константин Мутафов разказва: „В Русе ученикът Сава Огнянов получи своето първо сценично кръщение: похвалите, възторзите и възхищението на публиката от онова паметно събитие през 1896 г. - бяха първата целувка на славата...“. Това изпълнение предопределя и желанието на Сава Огнянов да се посвети на актьорската професия.
Сава Огнянов запазва до края на дните си обичта към Русе
- града, в който за първи път блесва неговият артистичен талант. Вече като известен и утвърден актьор от Народния театър той често гостува на сцената на Русенския общински театър. Първото му гостуване в Русе е през 1917 година, когато заедно с актрисата Елена Снежина изнасят концерт по покана на Червения кръст. Тогава Огнянов рецитира вдъхновено стихотворението „Проклятието на певеца“ от Уланд. През 20-те години много често актьорът гостува в Русе в редица спектакли: „Трилбши“ от Гр. Гр. Ге, „Крадецът“ от А. Бернщайн, „Тебеширеният кръг“ от Клабунд, „Мадам Сан-Жен“ от В. Сарду, „Идиот“ от Ф. Достоевски и др. Особено наситени с негови гостувания в Русе са годините 1927-1928. При тези гастроли той е отсядал в дома на своя баща - Петър Огнянов, който тогава живее в Русе. Този дом се е намирал на ул. „Духовно възраждане“ /днес там е издигната сградата на Здравната каса/. Преди години там имаше и паметна плоча, отбелязваща къщата, където е отсядал Огнянов. Гостуванията на Сава Огнянов в Русе са се превръщали в големи театрални и културни празници, за които дълго време се е говорело в града.
Русенският драматичен театър е наименуван на Сава Огнянов
с Указ на Президиума на Народното събрание от 21 март 1953 г. Този акт се извършва по случай 20 години от смъртта на актьора. Тържеството по този повод се състои в театъра на 28 март същата година. На него присъстват много обществени и културни дейци от София и Русе, известни артисти от Народния театър в София, дъщерята на Сава Огнянов - Жозефина Огнянова-Темелкова. Доклад за творческия път на артиста изнася проф. Пенчо Пенев - историк на българския театър и преподавател в Театралната академия. В тази вечер се представя и богата празнична програма с участието на артисти от Народния театър в София, Русенския драматичен театър, изпълнители от Операта и Симфоничния оркестър.
100-годишнината от рождението на Сава Огнянов се отбелязва в Русе на 7 юни 1976 г. Тържеството се състои в салона на Операта. На него присъстват дейци на културата и театралното изкуство от София, страната и Русе, дъщерята на Сава Огнянов - Жозефина Огнянова-Темелкова, негови роднини, живеещи в Русе. Вдъхновено слово за живота и творчеството на големия актьор произнася проф. Любомир Тенев - изтъкнат театрален критик и преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. След това е представен спектакълът „На дъното“ от М. Горки, в която пиеса Сава Огнянов е изпълнявал ролята на Барона.
Преди това, сутринта, е открита мемориална паметна плоча на къщата на ул. „Духовно възраждане“, където е отсядал актьорът при гостуванията си в Русе. За юбилейното честване литературното бюро при театъра издава и сборник „Сава Огнянов - 1876-1933“.
По случай 70-ата годишнина от смъртта на актьора и 50 години от наименуването на театъра на негово име в Русе от 15 до 16 април 2003 г. се провеждат „Театрални дни „Сава Огнянов“. Програмата на тези дни включва: кръгла маса на тема „Сава Огнянов - живот за българския театър“. На този форум присъстват театроведи, историци, дейци на културата и театъра от Русе, литературоведи. Основен доклад за делото на Сава Огнянов изнася проф. Надежда Тихова - изтъкнат историк на българския театър и преподавател в Театралната академия. По време на Дните са представени и спектаклите на Русенския театър „Михал Мишкоед“ от С. Доброплодни, „Живот и здраве“ или „Кръщене“ от К. Донев, „Предопределените“ от Ел. Канети.
В чест на този театрален форум
е представен премиерно и сборникът „Сава Огнянов - био-библиография“. Той е дело на екип от специалисти от Драматичен театър „Сава Огнянов“, Териториална дирекция „Държавен архив“-Русе и Регионална библиотека „Любен Каравелов“-Русе. Един сборник, който богато показва всичко писано за Сава Огнянов в българските вестници и списания за периода от 1923 до 1932 г.; документи от и за Сава Огнянов и негови родственици, съдържащи се във фонда на ТД „Държавен архив“; изреждане на всички роли на актьора, изпълнени в неговата артистична кариера.
Незабравим ден за мен и директора на Русенския театър, тогава Венцислав Петков, ще остане 3 декември 2003 г. Тогава бяхме поканени и се срещнахме с дъщерята на Сава Огнянов - г-жа Жозефина Огнянова-Темелкова, която тогава беше на 89 години. На срещата присъства и нейната дъщеря - г-жа Живка Лазарова и съпругът й проф. Кино Лазаров. Тази среща стана в следобедните часове на деня преди изнасянето на спектакъла ни „Предопределените“ от Ел. Канети на софийска сцена.
Ние, двама русенски творци, успяхме да се докоснем
до предмети, снимки и картини от дома на Огнянов, да се докоснем до част от атмосферата - „светая светих“ на големия актьор. Срещнахме се с една достолепна жена, с ведър и бистър ум, умна и интелигентна, която ни разказа за интересни моменти от живота на своя знаменит баща. Вълнението си от тази среща съм описал в специална глава от книгата си „Русе - преживени театрални мигове“ /2009 г./.
Ето това е краткият летопис на спомена за това как паметта и талантът на един велик български актьор - Сава Огнянов - живеят във времето в душите и сърцата на русенци. Отбелязването на 150 годишнината от рождението му продължава този летопис.
Крум ГЕРГИЦОВ




