Настоящите законови предложения за въвеждането на депозитна система в България ще облагодетелстват големите мултинационални компании и търговски вериги за сметка на българския бизнес и българските граждани. Това стана известно от думите на изпълнителния директор на "Екобулпак“ Видьо Видев на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София. Позицията, изразена от Видев, бе подкрепена от Ричард Абигеров, председател на „Българската асоциация на заведенията“, Стоян Китанов, изпълнителен директор на "Асоциация на българските търговци на храни“, Йоана Йончева-Фильова, председател на „Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация“ (БОРА) и Стефан Стефанов, изпълнителен директор на БОРА, които също взеха участие в пресконференцията.
По думите на Йоана Йончева-Фильова, БОРА категорично подкрепя въвеждането на депозитната система, но има "някои подводни камъни, които се спестяват на обществото“.
Стефан Стефанов заяви, че в работната група, участвала в изготвянето на правилата за въвеждането на депозитната система в България, се е оказало, че доста асоциации на производители на стоки, които влизат в депозитната система и пускат опаковки на пазара, не са били поканени да вземат участие, поради което са се появили и проблеми относно текстовете в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
По думите му, основното желание на рециклиращия бизнес у нас е да участва равноправно в Националния депозитен оператор, където ще се взимат важните решения как се функционира и как се реализират събраните обратно суровини чрез тази депозитна система, тъй като разполагат с мощности и площадки, покриващи цялата страна. Според настоящите текстове се предвижда учредители и акционери на Националния депозитен оператор да бъдат представителни организации на производителите на категориите напитки в депозитни опаковки, които имат най-малко 51 на сто общ пазарен дял и търговците на дребно с национално покритие и най-малко 30 на сто общ пазарен дял в бързооборотни стоки.
Видьо Видев, изпълнителен директор на „Екопак“ посочи, че този спор се води вече четвърта година, като от едната страна е българският бизнес, а от другата големите мултинационални компании в областта на производство на безалкохолни напитки, бира, както и големите търговски вериги.
„Истината е че става въпрос за една голяма кражба от парите на българските граждани, която иска да се узакони с така предложения закон“, каза той, посочвайки, че българският бизнес не е против депозитната система, ноняма да допусне ограбването на българските граждани.
Видев разясни, че концепцията на депозитната система предвижда всяка закупена бутилка на дребно да включва депозит от около 0,10 евро към цената.
По думите му, на практика това означава че при 3 млрд. бутилки у нас около 300 млн. евро ще бъдат вземани предварително от българските граждани, които евентуално могат да си върнат депозита от 0,10 евро при връщането на бутилката чрез депозитната система.
„Тези 300 млн. евро в момента са голямото желание на тези международни компании. Това нещо вече го направиха в Румъния. Те искат те да ги управляват и да ги усвояват. За нас това е кражба“, каза Видев, добавяйки, че е пуснато искане за становище от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като държавата не може да дава такива предимства на големите международни компании, които на практика да плащат сами на себе си.
Той уточни, че обикновено в първата година не всички опаковки биват връщани, давайки пример с Румъния, където 45 на сто са останали извън депозитната система, изчислявайки, че с оглед настоящите предложения големите компании у нас ще разполагат с поне 120 млн. евро, ако текстовете бъдат приети без редакция.
Видьо Видев заяви, че предлагат Националния депозитен оператор да бъде публично държавно дружество с дял на държавата в него от 52 на сто, а останалите 48 процента да бъдат разпределени по равно сред трите бранша, участващи в депозитната система, а именно производителите на безалкохолни напитки и бира, търговците и рециклиращата индустрия, като всеки от тях да има дял от 16 на сто.
Видев заяви, че първоначално е било предложено трите бранша да имат еднакви дялове, но организациите на големите мултинационални компании са отказали категорично, а по времето на служебното правителство в резултат на натиск от чужди посланици и бизнес организации при разпусната работна група е бил вкаран законопроект за обществено обсъждане, чийто срок изтича утре.
По думите му, появата на този законопроект е в основаната на желанието на големите мултинационални компании и вериги да инвестират в дейности като събиране, транспортиране, сортиране и рециклиране на отпадъци, тъй като по този начин ще влагат реално парите на гражданите в самите себе си, а преди е трябвало да заделят собствени средства.
Видев даде примери с депозитната система в Румъния, в която делът на управление е разделен между асоциации на форми за безалкохолни напитки и бира (по 30 на сто), асоциация на големите търговски вериги (20 на сто) и държавата (20 на сто). По думите му, в северната ни съседка е прието че в бутилките в малките магазини ще се връщат ръчно, а в големите вериги това ще става машинно, поради което се заплаща респективно по 0,02 евро и 0,04 евро за услугата на депозитния оператор.
По този начин се пренасочва потокът на клиентите, тъй като в Румъния 90 на сто то върнатите опаковки са в големите обекти с вендинг машини.
„По-големите последици са от това, че се насочва търговският поток към големите вериги. Какво значи увеличаване на пазарния дял на една голяма верига – фалит на малките магазини. Това е истината. Фалит на малки магазини, следва фалит на малки производители. Това ни чака нас в България“, каза Видев, посочвайки, че този законопроект се одобрява само от големите компании, докато българският бизнес е против така предложените текстове.
„Ние не искаме да управляваме, да се разпореждаме с парите. Искаме да участваме, да имаме информация и държавата да бъде арбитъра, защото ако не се направи това нещо парите ще изтичат извън България“, каза Видев.
Видев заяви още че предлагат хибриден модел за връщане на бутилки в полза на малки магазини, които нямат площ да съхраняват върнатата суровина, като това може да стане чрез предоставяне на площадки от общините където да бъде исталирани вендинг машини, които всеки ден да бъде обслужвани от фирмата която оперира в съответната община.
По думите на Йоана Йончева-Фильова, предложенте текстове в закона не предвиждат задължението на депозитния оператор да рециклира материала, които събира, което му дава свобода да разполага със събрания материал и да го изнесе ако реши на цена, определена от него.
„Съответно печелят и от невърнатите опаковки и от продажбата на тези опаковки постафактум“, каза тя.
В отговор на въпрос дали същестсуващите вендинг машини за приемане на опаковки в някои от големите търговски вериги са регламентирани по закон, Йончева-Фильова посочи, че според действащия Закон за управление на отпадъците е забранено да се оперира с отпадъци на територия на обект, където се продава храна.
Стоян Китанов от „Асоциация на българските търговци на храни“ заяви, че за българските малки търговци е притеснителен факта, виден от данните в Румъния, че 90 на сто от върнатите количества депозитни опаковки минава през големите вериги.
„Цялото това нещо ще рефлектира върху малките търговци и съответно и върху малките български производители, защото те са основен доставчик на стоки за малките вериги“, каза той, добавяйки, че асоциацията подкрепя въвеждането на депозитна система у нас, но е против текстовете в предложения законопроект.
Ричард Абигеров, председател на „Българската асоциация на заведенията“, посочи че ресторантьорският бизнес подкрепя изразената позиция и счита, че държавата би била най-добрия регулатор.
„Абсолютно сме „за“ да има такава система, но нека тя да бъде прозрачна и да бъде видно за всички къде отиват парите, защото за пореден път се оказва, че на прицел е малкия и микробизнес“, каза той, добавяйки, че малкия и среден бизнес съставят 85 на сто от българската икономика.