Проф.Анелия Клисарова е родена на 13 декември 1961 г. във Варна. Завършила е Пета гимназия с преподаване на немски език, а след това Медицинския университет в родния си град. От 2004 г. е избрана за ректор на МУ-Варна, като е преизбрана за втори мандат. На парламентарните избори през 2013 г. е избрана за народен представител от листата на Коалиция за България. Назначена е за министър на образованието в кабинета на Пламен Орешарски. Тя бе в Русе на 11 април, когато се проведе среща-дискусия по въпросите на средното, професионалното и висшето образование.

- Министър Клисарова, какви са впечатленията ви от срещата-дискусия в Русе?
- Чувствам се обнадеждена, тъй като ясно видях нещо много важно - както представителите на бизнеса, така и колегите учители са загрижени за бъдещето на децата и са готови да направят всичко по силите си да се повиши качеството на образованието и да стане то по-модерно.
Трябва да се говори с хората, тъй като само по време на такива срещи един министър може да види реалната среда и да чуе истинските проблеми в регионите на страната.
- Преди няколко месеца вие заявихте, че ще въведете допълнителен критерий при финансирането на училищата - качеството и постигнатите резултати. Кога се очаква да стане това?
- Категорично съм на тази позиция, защото не бива да гледаме на нашите ученици като средство за печелене на пари. Те не са монетките в касичката на училищата. Трябва да гарантираме качеството. Както казах вече, за да дадем „въздух“ на малките училища, за първи път въведохме във финансирането елемента „условно постоянни разходи“. Те не зависят от броя на учениците и тези 27 000 лева покриват тока, водата и ежедневните разходи на училището. Иначе тези пари нямаше да ги имат. На вас може и да ви изглеждат малко, но ако едно училище има 100 деца, така ние им даваме още половин бюджет. Това помогна поне малко да са спокойни, че децата ще бъдат на топло през зимните месеци. Разбира се, че така им облекчаваме условията, но не повишаваме качеството на работа. В момента се коментира друг въпрос - във висшето образование 96% от финансирането е на брой студенти, а 4% е за качество по различни показатели. Вървим към световните тенденции и измерения и ще направим 80% издръжка и 20% качество. В стратегията за висшето образование това е заложено. Кое е трудното, за да се въведе и в системата на средното образование - много хубаво би било още догодина да го направим, но в случая не са само средствата. Проблемът е във формулата, която трябва да разработим. Тя трябва да е свързана с реални параметри за определяне на качеството. Много бързо ще ми кажете, че това са държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване. Аз ще се съглася с вас, но от първи до четвърти клас какво да правим?
Затова казвам, че ни е нужна цяла система. Да кажем, че ще даваме точки за качество. Да, принадената стойност ще е един критерий - от 3.50 успех се е стигнало до 4.50 - браво! Това, че си взел едни ученици на средно ниво и си ги докарал до добро, ще бъде стимулирано. Вторият критерий обаче трябва да е свързан с типа училище. Тук на дискусията неведнъж се повдигна въпросът с децата билингви. Има училища, където 100% от учениците са от ромското малцинство и не говорят и две думи български език. Има разлика, ако в първи клас влязат 20 деца, които не говорят български, и такива, които четат и смятат до 20 без проблем на същата възраст. За много учители е равно на героизъм в четвърти клас тези билингви да говорят и пишат на български.
Следващ компонент трябва да е географското разположение на училището. Ако то е много отдалечено от голям град и е в трудно достъпен район, ще получи подкрепа. Още един компонент е умението на училището да привлича ученици и дали има отпаднали.
- Нали образованието до 16-годишна възраст е задължително, защо изобщо се стига до това отпадане и не се санкционират семействата?
- Мисля, че семействата се лишават от социални помощи. Личното ми мнение е, че не трябва да се опираме вечно на културните особености на ромската общност и ще е полезно да бъдем по-строги.
- Защо толкова акцентирате на професионалното образование, след като на всички е ясно къде учат децата, за които образованието е ценност?
- Аз искам да кажа, че приветствам децата от математическите и езиковите гимназии за техните старания и постижения, но от 2600 училища в България тези отлични гимназии са около 100-120. Какво правим с другите? Те също заслужават усилията ни да ги мотивираме и да изискваме след това качество. Силната образователна система се гради от масово силни училища.
- Как си обяснявате липсата на интерес към някогашните техникуми, след като дори издръжката на един ученик е двойно по-висока в тях?
- Ето тук е ролята на семейството. Родителите са тези, които трябва да убедят децата си да постъпят в професионално училище. Моят син също е бил в техникум, а не в езикова гимназия, макар аз да съм завършила Пета гимназия с немски език.
Структурата на обществото се промени и едно беше през 1980 г., друго е през 2014 г.
- Дублирането на специалности в различни училища, но в един и същи град може ли да бъде преодоляно?
- Според мен това зависи от кмета, ако става дума за „конкуренция“ между държавно и общинско училище. Когато се приема държавният план прием, трябва да има съгласуване и одобрение от Регионалния инспекторат и общинския отдел по образованието. Ако и двете училища са държавни обаче, това не бива да се допуска.
- Обмисляте ли варианта отново да се върнат единните учебници за децата по класове и да се премахне това изобилие на авторски колективи?
- Има такова предложение и аз съм съгласна с него. Знаете, че когато ние бяхме ученици, имаше учебник по алгебра за седми клас, биология за осми и те бяха едни и същи за цялата страна. Сега предложението е да има единни учебници пак, но помощните материали да са разнообразни. Това е една от темите, които ще бъдат пуснати за обсъждане на интернет страницата на Министерството на образованието, както се случи с форума за висшето образование.
- Броят на висшите училища предстои ли да бъде редуциран?
- Вероятно ще ги оставим свободни на пазара на образователни услуги, а дали ще бъдат редуцирани, ще реши самият пазар след въвеждането на финансирането на качество. За мен това е важно. В момента също има някаква регулация, тъй като има университети, на които всички специалности са пълни със студенти, и други, които трудно събират желаещи да се обучават там. Нека се направи широк вход и тесен изход - това ще гарантира високото качество.
- На вас кой ви е най-големият проблем като министър?
- Че образованието ни все още не е, а трябва да стане образование на 21 век с компетентни учители, технологична обезпеченост и висока функционална грамотност на децата. Тъжно и болно ми е, когато виждам резултатите от международното изследване PISA 2012 на тема „Оценяване на компетентността да се решават проблеми“. Това предпоследно, 43-то място изобщо не го заслужаваме.