Когато пиша музика за деца, ставам дете. Тези думи на композитора Александър Йосифов припомня пред БТА Антонио Дачовски по повод премиерния спектакъл „Патиланци“, на сцената на Музикалния театър.
Постановката, вдъхновена от любимите истории на Ран Босилек, съчетава хумор, топлота и онази непринудена детска енергия, която прави белите неизбежна част от порастването, разказват от екипа.
„Първото нещо, което направих, беше отново да прочета книжката. И си спомних много неща, които и като деца сме правили, и които сме учили в училище от тази книжка“, разказва Дачовски. Припомня, че произведението е поставяно в същия театър преди повече от две десетилетия, но днешната версия е различна – камерна адаптация с пиано, създадена специално за по-близък контакт с публиката.
НЯМА НИЩО ОСТАРЯЛО, ВСЯКО ДЕТЕ ПРАВИ БЕЛИ
Режисьорът е категоричен, че историите на Патиланчо не звучат остаряло и днес. „Няма нищо остаряло. Всяко дете, независимо от поколението, прави бели. А когато кажеш на едно дете „Не го прави“, то го прави още повече“, казва той с усмивка.
Според него именно това прави света на „Патиланци“ толкова разпознаваем и за съвременните деца, и за техните родители. Целият екип е вложил и лични спомени от собственото си детство в изграждането на спектакъла. За Антонио Дачовски това е и режисьорски дебют, а за хореографа Мария Николова – първа работа като хореограф в подобен мащаб. „Няма нищо сложно в това да направиш бели – на сцената и извън сцената“, шегува се режисьорът.
МУЗИКАТА ЗВУЧИ СЪВРЕМЕННО
В центъра на спектакъла е музиката на Александър Йосифов, която, по думите на Дачовски, продължава да звучи изненадващо съвременно: „Музиката е достъпна за децата – чрез мелодиите, различните инструменти и мотиви тя ги кара да усещат кога става вълшебно, кога е тъжно или весело“.
Макар произведението първоначално да е написано като детска опера, новата сценична версия е изградена като мюзикъл. „Искахме да го направим по нашия начин – с повече танци и движение. Днес мюзикълът се възприема по-лесно от децата, но това не променя същността на произведението. То остава с класически начин на пеене и класическа вокална постановка“, коментира режисьорът.
Именно музиката е водещият език на спектакъла. По думите на Дачовски почти цялото действие преминава през пеене и танц. „Говорният текст е само за да започне музиката. Цялото нещо е в пеенето“, казва той.
Такова е мнението и на Зорница Иванова, която влиза в ролята на Патиланчо. За нея едно от най-големите предизвикателства е било да изгради мъжки образ. „Колкото и смешно да звучи, костюмът много помогна за образа“, признава актрисата.
ВРЪЩАНЕ КЪМ СПОМЕНИТЕ 
За да се подготви за ролята, тя се връща към собствените си детски спомени: „Прекарвала съм летата си на село, били сме навън по цял ден“. Именно там тя открива близостта си с Патиланчо – палавото дете, което винаги иска да направи нещо добро, но неизменно забърква поредната беля.
„Патиланчо е доста непослушно дете. Иска да направи добрина, но не избира правилните действия и всичко завършва с пакост“, казва тя. Според актрисата в това се крие и възпитателният характер на историята.
Зорница Иванова определя музикалната форма като едно от най-големите предизвикателства в спектакъла: „Почти няма говорен текст. Всичко минава през песни. Това е трудно, а и децата може би не са свикнали на подобен тип разказ. Но текстът е изключително приятен и ритмичен – думите са много добре подбрани“.
БАБА ЦОЦОЛАНА – СТРОГА, НО СПРАВЕДЛИВА И ОБИЧЛИВА
В ролята на баба Цоцолана влиза Мадлен Цанков, за която най-голямото предизвикателство е било да изиграе възрастен персонаж на толкова млада възраст: „Постарахме се да не използваме шаблони. Искахме баба Цоцолана да напомня за бабите от нашето детство“.
По думите ѝ героинята е строга, но справедлива – жена, която обича внучето си, грижи се за дома и понякога използва „тежката ръка“, за да възпитава.
Мадлен Цанков споделя, че в образа е вложила и личен спомен за собствената си баба: „До голяма степен използвах моята баба като първообраз“.
Актрисата обръща внимание и на музикалната специфика на спектакъла: „Произведението е написано в теситура, която изисква класическа вокална постановка – изпято по оперен начин. А децата всъщност възприемат това много добре, защото обичат да имитират оперни певици“.
И ЗА ДЕЦА, И ЗА ВЪЗРАСТНИ
Според създателите му, „Патиланци“ е спектакъл както за децата, така и за възрастните – за онези, които пазят спомена за собствените си пакости, летни ваканции и бабините забележки. На сцената Патиланчо и баба Цоцолана се превръщат в два различни, но допълващи се свята – на детската свобода и на възрастния опит. „Те показват и на малките какво трябва да правят, и на възрастните“, обобщава Антонио Дачовски.
Либретото на спектакъла е на Банчо Банов, музикален ръководител е Деян Павлов, сценографията и костюмите са на Вероника Никова, а хореографията – на Мария Николова. Участват още Георги-Маноел Димитров, Тодор Велков, Елица Аврамова, Петя Миленова, Павлина Петкова, Яна Стефанова, Пламена Михова, Ралица Анкова-Добрева, Димитър Иванов, Калоян Ченов, Александър Милев, Николай Велков, Лъчезар Лазаров, Мария Пенчева, Теодора Тошева, Нелли Динева, Мария-Луиза Бояджиева, Емануил Алурков и Найден Камарашев.

Автор – Даниел ДимитровОператор – Красимир МихайловМонтаж – Валя Ковачева