Сайтове и сайтчета се юрнаха в надпреписване как футболен клуб „Дунав“ ще заяви стадиона в Гюргево като резервен вариант, ако отборът влезе в Първа лига, но БФС го отреже с лиценз за Градския стадион в Русе. Вярно, преди доста време клубният шеф Диян Димов, на когото се позовават публикациите, подхвърли в подкаста на Деян Веселинов за такава възможност, но изявлението му прозвуча по-скоро като намек, че Русе трябва да защити бързо и безусловно този лиценз. 
„Идеята е смела, но и практична. Велико Търново и Ловеч също са възможни алтернативи, но за русенските фенове пътуване до Гюргево би било значително по-лесно. На практика „Дунав“ може да остане „у дома“, макар и от другата страна на реката - сценарий, който би дал на клуба, града и феновете силна балканска история с потенциал да привлече внимание далеч извън Русе“, пише сайтът, от когото тръгва претоплената „голяма новина“, 
Колко мило само, колко трогателно, чак романтично! И толкова балканско-европейска история! Да се разплачеш! 
Факт е, че лицензът на „Дунав“ е под въпрос! Заради изискването да се монтират едни 4500 подходящи седалки, както и да се направят подобрения. Едно от тях например е полагането на бетон по порутените сектори. 
И какво правим в Русе покрай мечтата за Първа лига? Тупаме топката.
Общината, към която се отправя логичен взор на надеждата, обещава нещо, но дообяснява, че май пари за такава инвестиция няма. И? 
Първо, БФС едва ли ще разреши мачове в друга държава. Тогава? Разград ще пази терена си, знаем го със сигурност. Нима Малката Виена ще бъде принудена да го удари на просия в Ловеч или Велико Търново? Пред каква публика ще играе тогава отборът! А и вариантите с Гюргево и в Ловешко ще са невероятен срам. Защото в Русе сме некадърници? Защото нямаме воля да се наредим до градчета като Монтана ли? 
И веднага се сещаме как някогашният зам.-кмет Димитър Наков обещаваше обновени сектори с още козирки. Беше през 2017 година!
Ако и сега ще си обещаваме по същия начин, нищо добро не ни чака като защита на авторитета на уж толкова важния наш град. Най-много да прескочим агонията, когато коментаторът по някаква телевизия започне с „Както знаете, заради липсата на лиценз излъчваме този мач на „Дунав“ от стадиона в ...“.
Пепел ни на езика.