Русенският държавен архив е пазител на институционалната ни и родова памет. В нашите фондове са запазени документални свидетелства за живота на изявени личности и знакови фигури с неоценим принос към националната ни история. Днес акцентът е насочен към 120-годишнината от рождението на бележития майстор на четката Кирил Станчев. Той е роден в Русе на 8 май 1906 г. Представител на новото поколение български художници, които се стремят да съчетаят красотата и традициите на старите майстори със сложните емоции на съвремието, Кирил Станчев още от дете рисува река Дунав, с нейните лодки, гемии и рибари.
Неговият пръв учител - художникът Димитър Радойков, стимулира творческото му развитие, като отваря вратите на дома си за малкото момче. Началото на това необикновено приятелство поставя основите на трайна творческа дружба. През 1922 г., по настояване на Радойков, неизвестният дотогава млад творец Кирил Станчев
участва за първи път в изложба, като се представя с три пейзажа, за които получава обществено признание
Записва се да учи в Букурещ, но е изгонен заради пропагандиране на прогресивни идеи. Впоследствие се прехвърля в Художествената академия в София. 
Кирил Станчев учи в Академията от 1931 г. до 1936 г. в класа на проф. Никола Маринов, който открива големия му талант и работи с него по индивидуална програма. Година след завършването, през 1937 г., в София е експонирана първата самостоятелна изложба на Кирил Станчев. Събитието е открито от писателя Елин Пелин, с когото стават приятели. Следват редица самостоятелни изложби и общи експозиции в столицата и други градове на страната.
След дипломирането си Кирил Станчев се завръща в родния град и посвещава своя талант на живописта. Рисува неуморно. Участва в изложби. По време на Втората световна война му възлагат декоративното оформление на постановките на Русенския драматичен театър. Тук има възможност да работи в тясно сътрудничество с режисьорите Тачо Танев, Александър Икономов и Георги Стаматов. Безспорни са успехите му в областта на сценографията. 
Освен с активна преподавателска и творческа дейност, Станчев
всеотдайно и упорито влага енергията си и в институционалното укрепване на Русенската художествена галерия
в обогатяването на нейния фонд и създаването на Русенската група на художниците, на която става секретар през 1953 г.
Впечатляващи и всепризнати са неговите натюрморти и дунавски пейзажи, в които пресъздава красотата на природата и родния си град.  
През 1971 г. Кирил Санчев е удостоен със званието „заслужил художник“. За първи път русенски художник получава такова високо призвание.
Кирил Станчев е награден с ордените: „100 г. Априлско въстание“ през 1976 г.; „1300 години България“ през 1981 г.; „100 г. от рождението на Георги Димитров“ през 1982 г.; „Червено знаме на труда“ през 1986 г. и др.
Членува в съюза „Родно изкуство“ и Съюза на българските художници.
Кирил Станчев е емблематичен със своята техника.
За него казват, че е „художникът на шпаклата“
Вместо традиционната четка, той избира инструмента, който му позволява да гради образа с релефни, категорични и експресивни мазки, стил, който придава на картините му скулптурно усещане и динамика. Дунав, с могъщото си епично течение, с тишината и шума около него, с рибната фауна, с рибарите и лодките, това са вечните сюжети на Станчев. Към тях той с течение на годините добавя черноморските градове - Созопол, Балчик, Несебър и старите исторически селища - Търновград, Червен, Калофер, Елена и други. 
До края на своя жизнен път Кирил Станчев се занимава с активна преподавателска работа. Със своята вярност към натурата и с щедрия си талант, художникът
винаги е намирал верния път към сърцата на многобройнте си ученици
които се любов го наричат Бай Киро. Впрочем не само те го наричат така. Голяма част от тях днес са сред уважаваните имена в българското изобразително изкуство - Володя Кенарев, Виргиния Пенчева, Златка Стойкова, Върбан Христов, Ваяна Пенкова, Теодор Лихов, Роберто Андреев, Антоний Софев, Пейно Пейнов и много други.
Кирил Станчев провежда в своето ателие безплатни курсове за подготовка на деца и юноши, а по-късно и до края на живота си и към читалище „Зора“ и „Максим Горки“. Учениците получават солидна подготовка и стават възпитаници на художествените училища в София, Казанлък и Трявна, както и на Академиите в София и Велико Търново. 
През 2006 г. като един от доайените на Русенската живописна школа и по повод 100-годишнината от рождението му Кирил Станчев е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Русе“.
За смисъла и удовлетворението от живота, в навечерието на своята 80-годишнина К. Станчев споделя в интервю с М. Петкова:
„Щастлив съм, защото съм познал живота чрез моите картини
чрез съприкосновението с изобразителното изкуство, чрез четката, платното и боите. Те са моята страст и от детските ми години, а тя не ме е напускала никога. Много съм видял и много съм получил от живота, но картините, рисуването са най-добрите ми приятели, най-верните ми приятели. Те никога не са ме лъгали, не са ме изоставяли - на 80 години станах, а не ми разрешават да мисля нито за старостта, нито за болестите“. 
Кирил Станчев умира на 5 август 1988 г. в родния си град Русе.
Днес десетки негови творби са част от фонда на Русенската художествена галерия, а платната му са притежание на редица галерии и частни колекции в България и Европа. Сто и двадесет години по-късно творчеството на Кирил Станчев ни припомня, че изкуството е най-съкровеният начин да се съхрани духът на едно време и на един град.

Д-р Надежда ЦВЕТКОВА
гл. експерт в Държавен
архив -Русе