Борислав Гърдев е роден на 23 юни 1962 г. в гр. Горна Оряховица. Средното си образование завършва през 1980 г. в СОУ „Георги Измирлиев“, след което (1980 - 1982 г.) отбива военната си служба в София като радиотелеграфист. През 1986 г. завършва висшето си образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалности „Българска филология“ и „История“. До 1988 г. работи като преподавател по български език, литература и естетика в еленската гимназия „Иван Момчилов“.
През 1988 г. печели асистентски конкурс във Великотърновския университет, където е преподавател по история и теория на киното до края на 1991 г., като през лятото на същата година става старши асистент.
През 1992 г. работи в Община Велико Търново като началник управление „Наука, култура и образование“. На 21 април 1993 г., след конкурс, става директор на Двореца на културата и спорта „Васил Левски“ във Велико Търново и остава на поста до 26 юни 1995 година, след което е уволнен неправомерно. Печели делото срещу Общината на 18 ноември 1996 г., но поради лични причини отказва да се върна на старата си работа.
От 1997 г. работи като журналист на свободна практика.
От 22 януари 1989 г. публикува редовно в регионалния и централен печат статии и изследвания по проблемите на културата, литературата, филмовото изкуство и историята. Сътрудничи с авторски материали в предавания на БНР, Общинско кабелно радио - Велико Търново, радио „Велико Търново“. Член е на колектива, написал „Съвременна българска енциклопедия“ (изд. „Елпис“, в пет тома, 1993-1995 г.), като негово дело са статиите в областта на киното. Има принос в изработването на рекламно-информационния указател на Велико Търново през 1992 г. и прецизирането на емблемния знак на ДКС „Васил Левски“ през 1993 година.
През 2006 г. издава сборника със статии и есета на исторически и литературни теми „Подир българската мечта“, през 2011 г. - изследването си „Яна Язова: След Възкресението“, а през 2012 г. -  книгата „Избрани страници от българската история“.
На 30 май Камен Донев ще изнесе в Арена Русе „Лекция N 2 за всеобщата просвета“, с която отбелязва своята 55-годишнина. Не нея е посветен и този текст, написан специално за „Утро“. Заглавието е на редакцията.

Роденият в Русе на 15 април 1971 г., завършил НАТФИЗ през 1993 г. в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев, Камен Донев е творец, изтъкан от разнопосочни импулси и неочаквани обрати в своето развитие.
Личност с безспорен талант, занимавал се с фолклор в танцов ансамбъл „Найден Киров“ осем години в родния си град, влюбен в киното и посещавал редовно премиерните прожекции в студийния киносалона „Просвета“ - без да изпуска филм на любимия си режисьор Еторе Скола. Приет е при първото си кандидатстване в Академията, завършва в клас на любими преподаватели и веднага започва работа във Военния театър, вторият по значимост и популярност в страната.
Там остава на щат до 2009 г., след което решава да си бъде сам господар на съдбата.
Насочва се към примамливия свят на моноспектакъла, където вече царства Мариус Куркински.
Затова предвидливо си изработва ефективна стратегия - неговите спектакли да са под формата на лекции и да отразяват възгледите на обобщен и симпатичен персонаж: на народния учител, изскочил от облика на Даскала от тв шоуто на Теди Москов „Улицата“, в чиито издания от 1999, 2001 и 2004 г. участва и Донев.
Успехът на „лекциите“
за народното творчество (2007), за всеобщата просвета (2013), за сватбите (2015) и за силата на словото (2021) са зашеметяващи, пълнят залите, правят Камен Донев знаменитост и всеобщ любимец, но - интересно - за разлика от Мариус, той не бърза да ги издава на DVD дискове.
В „За народното творчество“ е концептуално ясен и предвидим, в „За сватбите“ се увлича по мултимедийното въздействие с акцент върху автентичния танц, а в „Силата на словото“ е експанзивен и напорист, предлагайки зашеметяващ 150 минутен коктейл от танци, песни, музикални изпълнения и импровизации, в пъзел, включваш автори като Каралийчев, Константин Петканов и Йордан Радичков...
За своя спектакъл „За сватбите“ събира в Арена Армеец (сега Арена 8888) 12 000 зрители!
Утвърждава се и като безспорен театрален талант.
Без всякакви затруднения посочваме върховите му  постижения -
Подсекалников в „Животът е прекрасен“ (2012), нова версия - „И все пак, животът е прекрасен“ (2024) по „Самоубиец“ на Николай Ердма, Молиер в „Заговорът на съзаклятниците“ (2025) на Александър Морфов и Сирано по Едмон Ростан в „Сирано дьо Бержерак“ (2022) на Стоян Радев, без да забравяме „С най-голямо уважение“ (2025) - спектакъл, на който е автор и режисьор, създал поредица от образи на липсващи герои като Сандокан и Зоро...
Посекалников е конгениална изява, Донев я изнася като откровение на предела на творческите си способности, с огромно желание и ентусиазъм, хвърляйки се смело в света на абсурдите на ранния соц и трагикомичните стълкновения на своя герой, Сирано е по-обран, по-затворен и вглъбен, но по своему активен и артистичен, смел защитник на справедливостта в един жесток свят на войни и насилие, роля, която би увенчала устрема му с по-голямо удовлетворение, ако постановката не дразни със своята условност, бутафорност - дървената детска рапира в ръката на Сирано (!) и ненужно проявена естетика на бедността.
Камен Донев е 
имал възможност да се утвърди като популярен певец, дори до нивото на Слави Трифонов и трио „НЛО“
Съвсем млад, само на 23 години, той има шанса да бъде част от триото със Стефан Вълдобрев и Мая Бежанска, с които записва два легендарни албума - „Обичам те, мила“ (1994) и „Революция“ (1996), от които са знаменитите хитове „Обичам те, мила, с бели маратонки“, „Ивана“, „Работа“, „Либе Тудоро“ и „Ще ходиме на Варна“.
Гледал съм видеото към тях, то се възприема като откровение днес - подскачащият Камен Донев има облика и обноските на младия Антонио Бандерас, но нали не харесва англо-саксонската система на разпространение на култура и не иска да ходи и да се бори в Холивуд, както си признава в „КиноСпирка“ при Мария Вълдобрева на 21 септември 2023 г., предпочита утвърждаването си у нас в разпадаща се постсоциалистическа България...
Чудото с хитовете бързо свършва, триото се разпада, след време Вълдобрев ще извади друг албум с гръмотевична слава  „...към“ (1998), а двамата ще направят чудесен скечов дует при раздаването на наградите „Аскеер“ на 24 май 1999 г.
За последен път...
Камен Донев е добър събеседник, но рядко дава интервюта.
Но щом се изяви пред камерата, присъствието му се помни с години -
участието му в „Панорама“ на 8 март 2019 г., когато произнася култовата реплика за нашенските търсачи на слава - „Насран, но на екран“, впечатляващият дует със Слави в неговото шоу на 27 март 2019 г., съдържателната беседа с дъщерята на Стефан Вълдобрев Мария на 21 септември 2023 г., може би най-откровената, смислена и важна негова изповед, и на 10 април 2022 г., когато с много горчива ирония коментира прословутото селфи на тогавашния културен министър Атанас Атанасов...
Пише пиеси - едноактни и многоактни.
От едноактните си струва да споменем „Мартин, Данчо и майка им“ от 2007 г.
А от многоактните си харесвам „Извънредно положение“ (1999), поставена от Галин Стоев като „Самолетът беглец“ през 2000 г., трагикомичният битов епос-трилогия „Уют“ от 1999 г., реализиран от Петронел Гочев в Благоевград и станал основа на авторския му филм от 2019 г. „Най-важните неща“ (2001); сценарий за двусериен тв филм на Иван Андонов, „Живот и здраве или Кръщене“, 2002 на Николай Поляков и „Финале гранде“ от 2002 г., авторски музикално-танцов спектакъл във Военния театър.
Събира в сборник най-значимото от своето драматургично творчество през 2006 г. - „Всичко дотук“.
Донев
ненавижда тв сериали и постановки, но добива популярност именно след участие в тях
Открива го Румяна Петкова и той се подвизава като Йоско Вагнера, син на кмета в прочутия сериен филм за възродителния процес „Гори, гори огънче...“ (1994), предизвикал обществен скандал и дебат с участието на тогавашния президент Жельо Желев. През 1997 г. участва в мюзикъла „Зелен таралеж“ на Димитър Шарков, в трагикомичния фарс на Иван Андонов „Най-важните неща“ от 2001 г. е Зефир, има знаково присъствие в легендарното шоу на Теди Москов „Улицата“ през 1999, 2001 и 2004, без да забравяме добавката „Пресечката“(2017), като 
именно от него изскочи прословутият Даскал, започнал да чете след това лекции
за народното творчество и сватбите, както и в прочутия му тв филм „Рапсодия в бяло“ от 2002 г.
В „Камера! Завеса!“ (2003) на Христиан Ночев, Ангел Тошев и Петър Одаджиев е асистентът Константин Дживджанов.
През 2008 г. открадва вниманието ни с петминутното си присъствие в авторското шоу „Лейди и джентълмени“ за първия ни омнибус филм, посветен на 15 г. от създаването на вестник „Капитал“, а през 2012 г. изпълнява централната роля на равина Нисим в сериала на Вито Бонев и Иван Митов „Недадените“.
Донев има скромно, но важно присъствие в „Подгряване на вчерашния обед“ (2002) на Константин Бонев, разказващ за протуберансите в Македония, преди и след разпадането на югославската федерация, както и като селският чорбаджия в „Засукан свят“ (2019) на Мариус Куркински.
Естествено, неговият опус магнум си е „Уют“
от 2019 г.
За него навремето написах ревюто „Един УЮТен филм на Камен Донев“.
Препрочитайки го днес, установявам, че съм бил доста снизходителен към него.
При повторното му гледане се установява, че ако и да е натъпкан със звезди - от Захари Бахаров и Албена Колева до Стефка Янорова, Валентин Танев, Бойка Велкова, Камен Донев и Николай Сотиров, това си е всъщност тромав тв театър, предназначен за голям екран, на който постоянно му личи с какви финансови усилия е бил реализиран и пуснат за публиката.
В интервюто си пред Мария Вълдобрева Донев споменава за два готови авторски проекта, но не ми се вярва скоро да пристъпи към осъществяването им - при това не само защото има семейство, което трябва да храни.
А тъй като се насочи към друг тип креативна реализация чрез компанията си „Швъргало“.
Първоначално - през 2014 г., това бяха петминутни скечове, които благодарение на мобилен оператор постепенно добиха популярност в социалните мрежи, докато самият Донев не узря за идеята да пуска регулярно епизоди - като „Интересни заглавия от конкурса“, оказал се 12 минути през 2021 г. до едночасови предавания-спектакли - нещо средно между тв театър и тв филм, като само за 2023 г. броят ми достигна цифрата десет, явявайки се продължител на създаденото от Лъчезар Аврамова и Китодар Тодоров в „Петък, точно в пет“ (2019-2021), но вече в по-обемна форма - от „Пасторал“ и „Пудигото“ - с времетраене 4-7 минути до „Празници“ (2023) - 73 и „Завръщане“ (2025) - 77 минути! Докато „Изкуствен интелект“ (2025) е 98, а  „Любовни проекции“ (2025) е вече 113 минути.
Реализират се и продукции с времетраене около или малко над 30 минути - „Отвътре и отвън“ (2025), „Креативна кредитна банка“ (2025)...
Под формата на тв предаване „Конкретно с проф. Донев“
и с водещи Елена Бозова и Патриция Къндева в рамките на около час и в редица 8 седемминутни до 11-13 петминутни скечове, занимаващи се с определена важна тема - празници, бизнес, семинари, почивно дело, изобретения, Донев се опитва да бъде актуален, интересен, значим, вкарвайки в обръщение прословутия си абсурден хумор.
Той импровизира, манипулира, иронизира, пее, танцува, свири на китара, вика на помощ отново фолклора, за да е забавен и атрактивен, интересен и търсен от публиката.
Невинаги му се получава - в „Коледа“ ,“Семинар“ и „Изобретател“ например свежите находки са в съседство с изцепки на просташки хумор, колежките му водещи невинаги са на ниво като непосредственост - „Бизнес“, в „Полет“ се чувства и определено зацикляне с развитието на разказа, в „Хижа“ покрай успешния вокален дует с Бозова се усеща липса на ярко вдъхновение, тъй като отново се експлоатира темата за брата на проф. Донев, личи си, че всичко се върти около Камен Донев, че това си е всъщност one man show, че ако него го няма, всичко рухва и сградата се събаря...
Обаче Камен Донев продължава с учудващ ентусиазъм да фабрикува предаване след предаване като в опиянение, спомняйки си за времето на „Улицата“ и Теди Москов и вероятно надявайки се, че вече е открил разковничето на толкова жадувания телевизионен успех, който да преследва, разбира се, сам, като повелител на кариерата си.
Дали е на прав път, ще покаже бъдещето.
А аз търпеливо ще изчакам следващия му авторски моноспектакъл и евентуалното му завръщане в света на киното и тв сериал, където мястото му остава засега празно...

Борислав ГЪРДЕВ