Жените, подобно на мъжете, винаги са били част от историческото развитие и не е случайно, че „историята на жените“, едно все още малко познато в България историческо поле, продължава да занимава проучвателите на модерността. Различните интерпретации на историята са важни за разбирането на нейното многообразие и пълнота. За изясняването на женската гледна точка към миналото, за подпомагане на изследователския (и учебния) процес е необходимо публикуване на първични документи и проучвания, които да отместят фокуса от центрираната върху мъжете история. Въпреки че съществуват от повече от 30 години, изследванията върху социалната история на българските жените са сравнително малко. 
В книгата на Ренета Рошкева „Жените в Русе - активистки, професионалистки, лидерки“ са събрани изследвания, посветени на русенското женско движение и неговите активистки в един дълъг период: от зараждането му през 60-те години на ХIХ в рамките на османската модернизация, катализирана от ерата на Танзимата (Реформите), през първите следосвобожденски десетилетия до края на Третото българско царство и налагането на комунистическата власт в България през 40-те години на ХХ век. Книгата включва и статии, представящи професионалното израстване и постижения на жени, родени, живели, работили или минали през Русе и
оставили своя траен житейски отпечатък в социалния и културния живот на града
 Хронологично материалите са групирани в няколко тематични кръга. На първо място е женското движение в Русе през Възраждането до 1878 г., неговото продължение и разрастване в рамките на българската национална държава. Текстовете правят видима еволюцията в акцентите на женската активност от дарителство и благотворителност към осъзнато включване в социалните и политически борби на времето. Първата възможност за професионално осъществяване на жени е свързана с обучението и възпитанието на подрастващото поколение момичета. С интензифицирането на обновителните процеси след Кримската война, започнали след първите важни реформени актове в Османската империя, ролята на жените в семейството и обществото нараства. Сега те се стремят да развиват нови качества, за да отговорят на изискванията на времето - призвани са да възпитават децата си в дух на свободолюбие, любов към отечеството, саможертва, обществена ангажираност. Считани са за основни фигури за утвърждаването на националната идея. Затова и като необходимо условие за развитие на българските деца, бъдещето на нацията, се изтъква женското образование.
Първите социално активни жени са личности, надскочили елементарното домашно възпитание
Те стават носителки на нови виждания за ролята на женския пол, инициаторки и организаторки на женското движение, навлизат в нови професионални сфери. 
Най-масова професионална група сред жените в българското общество до 1878 г. е тази на учителките. В текстовете са застъпени основно проявите на българките, но са включени и материали за арменската и еврейска общности в града. Представена е най-вече дейността на жените от зараждащата се средна класа (при цялата условност на това понятие за българския контекст) и тяхното дружество „Добродетел“ (член на Българския женски съюз). Има и текстове, занимаващи се с историята на други женски организации в града като „Закрила“, русенския клон на Българския женски съюз „Любов към родината“, „Милостив кръст“, „Славянка“. Разгледан е и краят на доброволното женско движение през 50-те години на ХХ век, който настъпва с идването на комунизма.
Втори тематичен кръг включва статии, посветени на професионалния живот на жените в Русе - на първо място на най-голямата професионална група на учителките, но също на първите жени-медицински кадри и спортистки.
Като отделна група се открояват текстовете, представящи 
регионални щрихи към „портретите“ на известни жени и активистки
на женското движение: Екатерина Каравелова, Екатерина Манчева, Леокадия Регутенко, Димитрана Иванова, Рада Петрова, Евгения Димитрова, Стоянка Драгнева.
Представени са жени, родени или свързали живота си с Русе по един или друг начин - Хилда Искович, Анастасия Обретенова, Екатерина Манчева, Мария д-р Бисерова, Станка Икономова (Станка Николица Спасо-Еленина), Недялка Гатева, Райна Гатева. Стремежът е да се включват повече биографични факти за всяка жена, чието име излиза от страниците на документите, периодичния печат или визуалните свидетелства, което би подпомогнало бъдещи изследовател(к)и. Разработени са теми за жените в благотворителността, в медицината, в спорта, в образованието. В част от текстовете присъстват и мъжете, където е необходимо да се представи общата картина. 
В книгата е отделено място на опитите
да се популяризира знанието за жените на Русе в маршрута по женските места на памет
В последните десет години той стана атрактивен начин за запознаване на гостите на града с неговата история. През 2016 г. Русе е част от проект, целящ преодоляването на амнезията за приноса на жените в обществото - една инициативата на Българската асоциация на университетските жени за създаване на маршрути по женските места на памет. Благодарение на това се представиха на обществото нови знания за историята и културата на града, за женското присъствие и принос. Чрез тези маршрути бяха откроени знания, които вписват жените в историята на българското общество. Популяризирани бяха имената на русенки със значим принос в развитието на женското движение в България като Екатерина Каравелова и непознатата дотогава Димитрана Иванова. Стремежът бе да се образова и да се възпитава толерантност, да се информира за правата на жените, като се насочва вниманието на широката общественост и младите хора към тези забравени и/или неглижирани страници от историческото минало.
С този проект
стана видима липсата на достатъчно проучвания за историята на жените в българското научно и публично пространство
През 2019 г. сдружение „Европейски пространства 21“, в сътрудничество с Русенския музей, спечели проект озаглавен „Жените в историята“, който направи възможно да се надгради проученото до момента. Любопитството към малко известни личности, както и съвсем неизследваната женска проблематика, бе в основата на поддържането на интереса към предлагания женски туристически маршрут в централната градска част, както е описано в книгата.
Изданието се стреми да послужи за засилване интереса към историческите изследвания върху малко познатите аспекти на регионалната и националната история, свързана с проявите на организираните жени и на известни професионални жени, чийто живот и интелектуални постижения все още не са част от доминиращия голям исторически разказ. Книгата е ориентирана към всички, които се интересуват от модерната социална, културна, икономическа и политическа история на България, към краеведи, професионални историци, учители и всички любопитни да надникнат отвъд „сянката на историята“.

Силвия ТРИФОНОВА-
КОСТАДИНОВА