134 души загиват при кървавия атентат в столичния храм „Света Неделя“ на 16 април 1925 година. 500 души са ранените, някои от които умират по-късно от раните си. Трагедията става на Велики четвъртък, когато в голямата черква в центъра на София са се събрали стотици хора, за да присъстват на опелото на убития от комунистите два дни по-рано генерал Константин Георгиев. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политически елит на страната, включително цар Борис Трети, който се е очаквало да бъде на погребението.
След провала на Септемврийското антифашистко въстание през 1923 година БКП е забранена от Върховния касационен съд на 2 април 1924 г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти. А ултралевите в БКП решават да отвърне на удара с ново насилие.
През декември 1924 година група дейци вербуват клисаря на църквата „Св.Неделя“ Петър Задгорски. Техният замисъл е да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. С помощта на клисаря в продължение на няколко седмици една от комунистическите „шесторки“ внася на тавана на църквата осем пакета с експлозив, общо 25 килограма. Взривът е монтиран над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 метра, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.
В последния момент организаторите сменят жертвата и в 20 ч на 14 април убиват о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор. Убийството е извършено пред друг столичен храм - „Свети Седмочисленици“, където генералът отива за вечерната служба заедно с внучката си.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.
Взривът избухва около 15.20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. По една случайност всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. А цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.