В УМБАЛ „Канев“ беше извършена високоспециализирана криобиопсия, навигирана с компютърно-томографска /КТ/ флуороскопия. Метод, който позволява прецизно насочване в реално време при вземане на тъканен материал от белия дроб.
Процедурата беше реализирана с помощта на новия компютърен томограф „Canon Aquilion Prime SP“, оборудван с модул за КТ флуороскопия. Това е технология, която превръща скенера от диагностичен апарат в активен инструмент за интервенционални процедури.
Подобни интервенции не са рутинна практика и се прилагат изключително рядко, като изискват високоспециализиран екип, прецизна организация и съвременна апаратура.
За интервенцията и нейното значение за лекарите и пациентите разговаряме с д-р Ивелин Васков - началник на отделение Образна диагностика. Той завършва Английската гимназия в Русе и медицина в Тракийски университет в Стара Загора. Придобива специалност Образна диагностика през 2020 г., специализирал е в Австрия. От 2015 година е част от екипа на Университетска болница „Канев“.

- Д-р Васков, в отделението по образна диагностика беше извършена криобиопсия, навигирана с компютърно-томографска флуороскопия. Какво всъщност означава това?
- Това означава, че по време на бронхоскопията вземането на тъканен материал беше проследявано и насочвано в реално време с помощта на КТ флуороскопия. По-важното в случая не е самата манипулация, а възможността тя да бъде извършена при пълен образен контрол. Това стана възможно благодарение на новия компютърен томограф „Canon Aquilion Prime SP“, оборудван с модул за КТ флуороскопия. Този модул позволява образна навигация в реално време по време на интервенционални процедури. На практика виждаме в момента на работа къде се намира инструментът спрямо таргетната зона, което дава значително по-висока точност, сигурност и контрол. Това е качествено различно ниво спрямо стандартния подход, при който разчитаме на предварително направени образи.
- В кои случаи се налага подобна процедура и при какви пациенти се прилага?
- Този тип възможност е особено важен при пациенти с труднодостъпни или периферно разположени белодробни лезии, когато е необходима максимална точност при достигането до конкретна зона. Най-голямата полза е в случаите, в които стандартните методи не позволяват достатъчно добра визуализация или достъп, а 
образният контрол в реално време може да направи процедурата по-прецизна и по-сигурна
При нас това има особено значение, тъй като работим активно с белодробна патология и онкологични пациенти, при които всяка диагностична стъпка трябва да бъде максимално точна и навременна.
- Доколко тази процедура е рутинна практика за България и в световен мащаб?
- В България тази процедура все още не е част от рутинната практика. Причината не е единствено в апаратурата, защото подобни възможности съществуват и на други места. Изисква се сложна организация, нужни са подготвен мултидисциплинарен екип, прецизна координация и синхрон между различни специалисти и звена. Именно тази комбинация прави изпълнението й трудно постижимо. В този смисъл извършената при нас интервенция може да се разглежда като едно от първите подобни приложения в страната.
В световен мащаб подобни техники се прилагат в специализирани центрове с натрупан опит, но дори и там не са масова практика, а остават част от високоспециализираната интервенционална образна диагностика. Подобни процедури не са утвърдена практика и се прилагат изключително рядко. Не става дума само за апаратура, а за възможност да се реализира сложна процедура, която рядко се прилага дори в специализирани центрове.
- Какво прави тази процедура толкова предизвикателна за изпълнение?
- Предизвикателството е в нуждата от абсолютна прецизност в динамична среда. При работа в гръдния кош и бронхи говорим за структури, които се движат с дишането, а понякога и за малки или периферни лезии, които следват всяка дихателна „екскурзия“ на пациента. Именно затова КТ флуороскопията е толкова ценна, тъй като тя 
дава реалновремева ориентация и значително намалява несигурността по време на манипулацията
Предизвикателството не е само техническо, а и организационно, защото изисква отлично синхронизиране на целия екип и ясно разпределение на ролите в реално време.
- Какъв екип стои зад една такава манипулация и как се организира тя?
- Зад такава манипулация стои екип от специалисти, които не гледат „тунелно“ на собствената си специалност, а мислят комплексно и работят с обща цел. В конкретния случай екипът включваше д-р Христо Метев като пулмолог и бронхоскопист, гръден хирург д-р Симеон Симеонов и хирург д-р Кольо Карахристов, анестезиолог д-р Лидия Стефанова, специалист по образна диагностика, както и целия персонал, който осигури техническото и организационното протичане на процедурата. Важно е да се подчертае, че 
подобна стъпка не е резултат от усилията на един човек, а от координираната работа между различни специалности, взаимното доверие и общата визия за развитие
Съществена роля има и добрата колаборация между Университетска болница „Канев“ и Специализираната болница за активно лечение на пневмо- фтизиатрични заболявания „Д-р Димитър Граматиков“, както и стремежът на ръководствата на двете лечебни заведения да надграждат пациентската грижа.
- Какво печели пациентът от този метод в сравнение с други видове биопсия?
- За пациента най-голямата полза е повишеният шанс процедурата да даде точен и достатъчно информативен резултат още при първото изпълнение. Когато работим с образен контрол в реално време, можем много по- прецизно да достигнем до конкретната находка. Това прави цялата диагностична стъпка по-надеждна и намалява вероятността от повторни манипулации. А когато диагнозата се уточни по-бързо и по-ясно, и решенията за последващото лечение могат да бъдат взети своевременно и с по-голяма увереност.
- Каква е ролята на КТ флуороскопията и навигацията в реално време по време на процедурата?
- Това е същинската сърцевина на новата възможност. КТ флуороскопията позволява в реално време да се проследява позицията на инструмента и да се потвърди, че се работи точно там, където трябва. Това е огромно предимство при трудни достъпи, малки лезии и ситуации, в които всеки милиметър има значение.
Именно този модул превръща скенера от чисто диагностичен апарат в активен навигационен инструмент за интервенционални процедури
- Какво направи възможно извършването на такава процедура тук и сега?
- На първо място, това е новият компютърен томограф „Canon Aquilion Prime SP“, с който разполага Университетска болница „Канев“ и възможността за КТ флуороскопия. На второ място е реалната клинична необходимост, тъй като в УМБАЛ „Канев“ работим активно с белодробна патология и разполагаме с гръдна хирургия. На трето място е добрата колаборация с Белодробната болница в Русе и съвместната работа с д-р Христо Метев. И не на последно място е подкрепата от страна на „Canon“ чрез Олга Кетреча, която като апликант беше на място и съдейства за реалното осъществяване на тази стъпка.
- До каква степен възможността за подобна интервенция е свързана с новия компютърен томограф? 
- В много голяма степен. Точно новият скенер направи тази стъпка възможна в този вид. Без модул за КТ флуороскопия нямаме същото ниво на контрол в реално време и същата увереност в навигацията. Това е съществената разлика - новата система не просто прави „хубав образ“, а 
дава функционалност и скорост която разширява клиничните ни възможност
- Какво ви дава този скенер, което досега не сте имали като възможност? 
- Дава ни ново ниво на работа. Разбира се, всеки път когато някъде се купи нов апарат, в публичното пространство започват познатите определения от типа на „уникален“, „свръхмодерен“, „революционен“ и така нататък. Истинският смисъл обаче не е в тези шумни определния, а в това какво реално можеш да правиш с тази апаратура. В случая новият скенер действително ни дава много добро качество на образа, бързина и гъвкавост в ежедневната работа, но по-важното е, че ни дава възможност образната диагностика да участва активно и в интервенционални процедури. Това е съществената промяна. Когато разполагаш с КТ флуороскопия, вече не мислиш само в посока диагностика, а и в посока навигация, контрол и реално приложение на образния метод по време на самата манипулация.
- Къде най-силно се усеща разликата в работата Ви с този апарат?
- Най-силно разликата се усеща в увереността и обхвата на това, което можем да правим. Преди един скенер беше преди всичко диагностичен инструмент. Сега той е и платформа, която може да участва в по-сложни клинични решения и процедури. Това се усеща както в ежедневната работа, така и в самочувствието на отделението, че вече разполага с техника от по-висок клас и с реални възможности за надграждане.
- Какви са предимствата на този скенер при изследвания на деца?
- При децата най-важни са бързината, доброто качество на образа и стремежът към възможно най-ниска доза. Точно тук новото поколение КТ системи има голямо значение. Когато протоколите са добре оптимизирани, а реконструктивните алгоритми са достатъчно добри,
можем да поддържаме високо качество на образа при по-щадящ подход
Това е много важно при педиатрични пациенти, където винаги мислим освен за диагностиката, и за безопасността.
-Как успявате да съчетаете високо качество на образа с по-ниско облъчване?
- Това е резултат от съчетанието между съвременна апаратура и правилния подход при работа с нея. Новият апарат разполага с модерни възможности за дозова оптимизация, автоматични настройки и съвременни реконструктивни алгоритми. Но също толкова важно е, че екипът умее да подбере най-подходящия протокол за конкретния пациент.
- Какви нови възможности отваря тази апаратура за развитието на отделението?
- Отваря възможности в няколко посоки. Първо - да повишим нивото на рутинната диагностика. Второ - да развием интервенционалната насоченост на отделението. И трето - да работим още по-тясно с други специалности в рамките на истински мултидисциплинарен подход. За мен най-важното е, че
тази апаратура променя и самото място на образната диагностика като специалност -
тя вече не е само област, която установява диагнозата, а все по-активен участник във вземането на решения, във всички етапи на диагностичния процес, а в определени случаи и в самото лечение на пациента.
- На базата на казаното до тук къде стои в момента УМБАЛ „Канев“ на картата на съвременната медицина?
- Смятам, че УМБАЛ „Канев“ ясно показва, че може да бъде място, където съвременната медицина не просто се следва, а реално се прилага. Когато се инвестира в апаратура като „Canon Prime SP“ с модул за КТ флуороскопия, когато има подготвен мултидисциплинарен екип и когато се реализират подобни процедури, това е ясен знак за желание за развитие и медицински прогрес. Но за мен не по-малко важно е и друго - че добрите резултати идват тогава, когато има истинска колаборация между специалисти от различни специалности, когато личните амбиции отстъпят място на общата цел и когато решенията се вземат в екип. Именно това е най-доброто за пациента - различни специалисти да мислят заедно, да носят споделена отговорност и да търсят най-правилното решение в конкретния случай. Това е от значение не само за самите пациенти и техните семейства, но и за цялото усещане за достъпна и качествена медицина на регионално ниво.

Силвия ДИМИТРОВА