Най-големият ми късмет е това, че се занимавам с нещо, което ми доставя огромно удоволствие. Това признава Илвие Халилова, собственичката на галерията за изобразително изкуство „Ави арт“. В сравнително скромното пространство в една от уличките в самия център на града, буквално от всеки сантиметър струи красота и хармония. Слънчеви багри сякаш пулсират от платната в малки и големи формати по стените. Изящни малки графики, рисувани върху емайл, чертаят чистите линии на битието. Драматични сюжети преразказват символни моменти от историята. Пейзажи и натюрморти внасят онзи неповторим елемент на цветно равновесие, от което всъщност се нуждае всеки - независимо дали „разбира“ от изкуство или просто има потребност да го съзерцава.
Често се случва тук да се отбие просто някой, който минава по улицата и е
привлечен от атмосферата в галерията, от магията
казва Илвие. Просто разглежда, застоява се, а после с леко извинителна усмивка казва „Довиждане“, разказва галеристката. Тя е наясно, че повечето от хората в днешен Русе нямат пари, за да си позволят да купят произведение на изкуството. Затова търпеливо и ведро посреща всеки, който се отбива в малкото, но наситено с настроение пространство. Всъщност истината е, че тук не влизат случайни хора, обяснява Илвие Халилова. Няма как човек, упътил се да купува кило картофи или двулитрова бутилка бира, да вземе и да се спре пред вратите на „Ави арт“. Спират се онези, които независимо от това, че са бедни, не могат да подминат вълшебството на изкуството. Идват и хора, които са пътували по света, виждали са много и с удоволствие откриват, че и в Русе има творби на художници и приложници, които могат да сменят адреса и да украсят дома им, добавя русенката.
„Мислила съм си понякога - може и да е егоистично, но всъщност всеки път, когато отворя вратата на галерията сутрин, забравям проблемите, които връхлитат и мен като всеки друг българин. И вероятно заради това - затова се подозирам в „егоизъм“ - не се отказвам от тази работа, каквото и да ми струва това, независимо от всичко“, обяснява Илвие, която мнозина русенци познават като Ива.
Галерия „Ави арт“ се е преселила в това миниатюрно пространство
преди пет години. Началото е поставено през 1995 година в бившия магазин „Русе“, но обстоятелствата карат Ива да потърси друго място. Теснотата тук й причинява единственото неудобство да не разполага с достатъчно място да покаже всичко, което галерията предлага. Което обаче не пречи изобщо, ако човек влезе и знае поне приблизително какво търси, Илвие да покаже всичко, което има в „Ави арт“.
Не е лесно да кажа с абсолютна точност колко са авторите, чиито работи продавам, казва русенката. От началото преди повече от 15 години досега тя е разширила доста „географията“ на авторите, които й доверяват своите работи. Работя с автори и от България, и от чужбина, казва галеристката и не скрива, че особено се гордее с присъствие като това на Недрет Яшар, който в момента е университетски преподавател в престижен истанбулски университет, на Евгени Петров, който разделя битието си на две между САЩ и Пловдив, на професор Николай Русчуклиев, на талантливата Нина Златева - русенка, която съдбата е отвела в Благоевград, но не забравя родния си град. Творбите на много русенци съжителстват в „Ави арт“ с картини и пластики на художници от София, Велико Търново, Добрич, Трявна, Габрово, Пловдив.
Най-трудното за галериста е
да намира подход към всеки от авторите, които като правило са своеобразни
и всеки от тях си има своите особености. Намирам го този подход, общувам с тях приятелски и коректно и може би затова нямам проблеми, казва Илвие. Самата тя не без гордост признава, че е „от школата на Бай Киро“ още от ученическите си години. И макар да не е завършила Художествена академия, школата на именития русенец е отгледала в нея чувствителния артист, който има сетива не само за изкуството, но и за хората, които го създават. Нейните собствени проекти са най-вече в сферата на рекламния дизайн, тя е член на Групата на русенските художници - станала е един от тях след участия в изложби в престижните пространства на прословутата столична улица „Шипка“ 6 - във времената, когато този адрес беше територия за неоспоримо творчество.
А днес многобройните й пътувания по цяла Европа
отварят допълнително хоризонтите на галеристката
В Националната художествена галерия в Лондон съм виждала как деца от различни възрасти разглеждат картините, а често преподавателят им ги разполага направо на пода и те започват да рисуват, казва Илвие. Виждала съм това и в галерия Орсе в Париж - и много ми се иска по някакъв начин и в някакво време това да стане практика и при нас, макар да си давам сметка колко не е лесно, добавя тя. Но пък ако децата не прекрачат прага на галериите, докато са още малки и несъзнателната им тяга към красивото е неподправена и силна, после ще бъде напълно безпредметно да се окайваме, че не са научени да ценят изкуството, убедена е галеристката. Която въпреки всички обстоятелства и сложности продължава да поддържа с любов и озарение това прелестно кътче, пълно с красота - галерията „Ави арт“.