Ролята на Държавна сигурност в процеса на вземане на решения и на медиите в България разгледаха участниците във втория панел от международна конференция „Радиоактивният разпад на Желязната завеса: Преосмисляне на Чернобилската катастрофа в сравнителна перспектива“. Събитието се провежда в Нов български университет (НБУ) и е посветено на 40-годишнината от аварията в Чернобил.
Според проф. Момчил Методиев от департамент „История“ на НБУ липсата на реакция от страна на Държавна сигурност е доказателство за патримониалния характер на властовата структура в страната. При липса на ясни директиви дори Държавна сигурност не е способна да действа самостоятелно и в резултат на това има загуба на обществено доверие в правителството, каза проф. Методиев. Чернобилската криза повиши екологичните въпроси и косвено допринесе за първите големи екологични протести в Русе през 1987 г. В този смисъл тя беше една от причините за края на комунизма в България, добави той.
Тимур Лавренчук от Секторния държавен архив на Службата за сигурност на Украйна разказа как Комитетът за държавна сигурност, Службата за държавна сигурност и Федералната разузнавателна служба са представили катастрофата в Чернобил. Той представи информация за сравнително късната реакция на печатните медии на Германската демократична република (ГДР) и Съюз на съветските социалистически републики (СССР), за които по думите му се прави сравнение, че са имали по-навременно и всеобхватно отразяване на събитията от западните медии.
През социалистическа България медиите не функционират като платформа за обществото, а като инструмент на властта. Те са като стена, изградена да се запази имиджа на страната, смята доц. Стойко Петков от департамент „Медии и комуникация“ на НБУ. Той обясни, че у нас информацията за Чернобил е представена късно и оскъдно. По думите му информацията за бедствието в Чернобил не само е била цензурирана, но и е трансформирана чрез дискурсите контрол и идеологическо рамкиране.
Томаш Левандовски от Университета за социални и хуманитарни науки в Познан обясни как държавата може да крие информация като „държавна тайна“, когато става дума за околната среда, и какви са нейните задължения да информира хората при защита. При мащабни екологични и технологични рискове, решаващият въпрос за правата на човека често не е кой е причинил опасността, а дали публичните органи са осигурили прозрачно управление на риска и ефективна защита навреме, заяви той.
В първия панел на форума участниците обсъдиха причинно-следствените връзки между катастрофата „Чернобил“, кризата в Източна Европа и бившия СССР и моралния фалит на българския държавен социализъм.