Причинно-следствените връзки между катастрофата „Чернобил“, кризата в Източна Европа и бившия СССР и моралния фалит на българския държавен социализъм разгледаха участниците в първия панел на международната конференция „Радиоактивният разпад на Желязната завеса: Преосмисляне на Чернобилската катастрофа в сравнителна перспектива“. Събитието е посветено на 40-годишнината от аварията в Чернобил и се провежда в Нов български университет (НБУ).
Катастрофата в Чернобил разбива мита, че държавите с тоталитарен режим могат да работят с повишена ефективност в моменти на авария, каза проф. Димитър Вацов от департамент „Философия и социология“ на НБУ. По думите му сляпото следване на заповеди е първоизточник на проблема.
Общо 31 мъже загиват седмици след аварията заради експлозията на реактора, а близо четвърт милион жители в засегнатите райони са евакуирани, каза проф. Хосе Тапия – професор по политически науки от университета Дрексел във Филаделфия, САЩ. Близо един милион млади мъже, наричани „ликвидатори“, са били засегнати заради излагането им на големи дози радиация, допълни той.
Аварията „Чернобил“ не е просто исторически случай, от който да се учим, а такъв, за който да поемем отговорност. Последиците не са само политически или екологични, те са човешки. Аварията напомня колко лесно може да засегне доверието в институциите, когато информацията не достигне до обществото. Това се посочва в писмено изявление от името на д-р Ноберт Бекман-Диркес, ръководителят на бюрото на Фондация „Конрад Аденауер“.