София, (БТА) – Годишната инфлация в България се очаква да се ускори до 4 процента в края на 2026 г., докато средногодишната инфлация ще достигне 3,7 процента през 2026 г. и по 3,2 процента през 2027 и 2028 г. Това показва базисният сценарий в най-новото издание на „Икономически преглед“ на Българската народна банка (БНБ), публикуван на страницата на централната банка в интернет.
Според базисния сценарий реалният растеж на БВП постепенно ще се забави през прогнозния период от 3 процента през 2026 г. до 2,8 процента през 2028 г.
От БНБ уточняват, че анализът се базира на данни към 19 март 2026 г. и не отразява в пълна степен ефектите от ескалацията на конфликта в Близкия изток, включително прекъсванията на корабоплаването през Ормузкия проток и поскъпването на енергийните суровини.
В анализа се отбелязва, че с оглед на повишената несигурност, произтичаща от военния конфликт в Близкия изток, базисният сценарий на прогнозата на БНБ е допълнен с два неблагоприятни сценария, чиято цел е да илюстрират възможните макроикономически ефекти при реализиране на различни по сила и продължителност шокове върху предлагането и цените на енергийните стоки. В неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий - с 0,7 процентни пункта през 2026 г., с 1,4 процентни пункта през 2027 г. и с 0,6 процентни пункта през 2028 г., докато при силно неблагоприятния сценарий симулациите показват, че общата инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий с 1,2 процентни пункта през 2026 г., с 3,4 процентни пункта през 2027 г. и с 2,3 процентни пункта през 2028 г., което отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти.
През 2025 г. растежът на реалния БВП възлезе на 3,2 процента според сезонно изгладените данни. Частното потребление продължи да има най-голям положителен принос за растежа на икономическата активност, докато нетният износ допринесе отрицателно, главно поради еднократни и специфични за България фактори, се посочва в анализа.
Условията на пазара на труда останаха затегнати през 2025 г., като заетостта отчете най-високия си темп на повишение от 2008 г. насам, а равнището на безработица се понижи до 3,5 процента. Недостигът на работна ръка остана висок в исторически план и продължи да оказва натиск за повишение на компенсацията на един нает, пише в анализа.
Отбелязва се още, че годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), възлезе на 2,1 процента през февруари 2026 г., като забавянето ѝ спрямо декември 2025 г. (3,5 процента) се дължеше главно на базов ефект, свързан с по-същественото повишение на цените на някои стоки и услуги в началото на 2025 г., както и на поевтиняването на транспортните горива през първите два месеца на годината. В резултат от ескалацията на конфликта в Близкия изток цената на суровия петрол на международните пазари нарасна значително през март, като се очаква това да окаже влияние за нарастване на цените на транспортните горива в страната през следващите месеци, се посочва още в анализа.