Новият брой на списание ЛИК е посветен на 150-годишнината от обявяването на Априлското въстание през 1876 г. Тематичното издание за литература, култура и изкуство на Българската телеграфна агенция (БТА) представя въстанието чрез своя архив – с информация за честванията му през годините, която е съхранена в емисиите и бюлетините с новини. Броят включва също мнения и коментари на преподаватели, общественици и представители от местните общности в градовете центрове на революционните окръзи, свързани с историята на въстанието. 
Премиерата на списанието ще бъде в Първото класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Копривщица на 20 април – Деня на първата пушка. Събитието ще започне в 14:00 ч. и ще се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина. 
Партньори на представянето са Община Копривщица и Българската академия на науките (БАН), като академията също ще представи свое издание на тема „150 години от Априлското въстание“. 
„Този брой на ЛИК представя най-интересното от разговорите, които БТА посвещава на 150-ата годишнина от Априлското въстание, в националните пресклубове на информационната агенция на България, в центровете на четирите революционни окръга на въстанието – Велико Търново, Сливен, Враца и Панагюрище“, пише генералният директор на БТА Кирил Вълчев във въведението на априлския брой на ЛИК. „В тези разговори говорихме за много важни уроци от Априлското въстание, полезни и за нашето настояще. Но най-важният е в съгласието, което постигнахме, че трябва да виждаме големите цели преди трудните стъпки за постигането им. Защото навсякъде, където въстанието е изглеждало неуспешно, завършвахме разговора с това, че то е довело до големия успех – свободата на България“, допълва още той. 
Сред авторите на броя е журналистът Бойко Василев – водещ на предаването „Панорама“ на Българската национална телевизия и модератор на събитията за честване на Априлското въстание, които се провеждат под егидата на БТА. „Нали и вие често се чудите колко малка е крачката от българския  възход до погрома – и обратно! А какво, ако се окаже, че този въпрос от българското битие идва от април 1876 г., когато българите се вдигат срещу Османската империя? Защото разговорът за Априлското въстание е разговор за днешна България“, пише той. По думите му „колкото и да се взираме, историята няма да ни даде отговор. Остава само разговорът.“ Сред акцентите в текста му е младостта на апостолите, която той определя като „шокираща“. „Главният апостол Стамболов е едва на 22, Никола Славков, Стоян Заимов и Георги Апостолов – също, Иларион Драгостинов – на 24, Волов и Каблешков на 25. Днес бихме ги открили на студентските банки, сред елитните специалности. Някои биха ги нарекли даже „джен-зи-та“. Образовани младежи от богати семейства: какво им липсва? Само едно: свобода – политическа, безусловна, пълна…“, пише Василев.  
Младостта на апостолите на въстанието е разгледана и в статията „1876 – когато младите започнаха да учат старите на свобода“ на проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Според него „днес, връщайки се 150 години по-късно към величието и трагизма на Априлското въстание, е редно да погледнем на младите хора, които стоят в основата на неговата организация, не като на добре познати герои от портретите в училищните стаи, защото в такива те се превръщат години по-късно, а като на реални хора, изтъкани от плът и кръв също като нас“. „В ония сложни години на обществен кипеж и търсене на верни за обществото ни пътища напред в променящия се свят те често са наричани с думи като „хаймани“, „нехранимайковци“, „хаирсъзи“, но това не ги е разколебало. Осъзнали са, че в живота на почти всеки човек идва момент, в който той трябва да направи своя съзнателен избор – да бъде или да има“, пише проф. Вълчев. Той допълва, че революционерите са пренебрегнали бащините напътствия да имат, да продължават да множат фамилното богатство, също като тях да вдигат красиви фамилни къщи, но са избрали да бъдат. „И плащат жестоката цена за този си житейски избор. Мнозина от тях се разделят с живота си, но точно поради това днес те имат – имат всенародната почит, признанието и уважението на идните след тях поколения и са се превърнали във вдъхновяващ пример за младите българи до ден днешен!“, пише още проф. Вълчев. Според него поради тази причина те завинаги ще останат в колективната ни памет като поколението, което успява да превърне младежките си мечти в общонародна идея, а самата нея - в знаме, което вечно ще продължава да ни води напред във времето.
На „Априлското въстание и националният характер“ е посветена статията на проф. Атанас Семов, публикувана в ЛИК, в която той не спестява и „кривиците“, които съпътстват въстанието. Според него „не може да има съмнение: Априлското въстание е най-голямото общо дело на българския народ“. „Най-голямото по мащаб: няма друго начинание, в което да участват толкова много българи – в подготовката и в боевете. Гюргевският революционен комитет издава заръка на бой да бъде вдигнато цялото боеспособно население. Смятало се е за възможно!“, посочва проф. Семов. Той допълва, че въстанието е и най-голямото по значение. „Нашият народ в историята си има военни и дипломатически победи, някои от тях – заедно! – правят неговата държава почти най-голяма в Европа при Цар Иван-Асен ІІ. Това са огромни победи. Но надигането на народа срещу чуждата власт след 5-вековна тирания е подвиг.
И той е още по-изумителен с качеството на организацията, със саможертвата на хиляди герои и с висотата на ценностното, демократското и държавническото мислене на водачите му“, пише професорът. 
В тематична хронология са събрани акценти от новините за Априлското въстание, събрани от архива на БТА, в който се съхранява информация от деня на създаването на агенцията през 1898 г. до днес. Разказът в хронологията на ЛИК започва от средата на миналия век, когато през 1945 г. се отбелязват 69 години от избухването на Априлското въстание, а сред гостите в Панагюрище е и 90-годишният въстаник Кръстю Еленков, който носи със себе си емоцията от случилото се в един от най-славните епизоди от историята на страната ни. Тук са представени и спомените на други съвременници на историческите събития, сред които старият и заслужил генерал Бендеров – един от участниците във въстанието, който е част от честванията през 1946 г. А стогодишният беловлас старец Мито Горчев от село Сребрино през 1958 г. разказва пред репортер на БТА за срещата си с Георги Бенковски и за мига, в който е оповестено, че първата въстаническа пушка е гръмнала и народът тръгва на борба. Хронологията припомня как Априлското въстание е било отразено и от чуждестранни автори – като Достоевски и Виктор Юго например. Както и присъствието му в сферата на изкуството.
В списанието са поместени и акценти от кампанията с разговори по повод отбелязването през 2026 г. на 150 години от Априлското въстание. 
На 17 декември 2025 г. БТА организира в националния си пресклуб в Русе конференция на тема „150 години от Априлското въстание – 1876 г., и отбелязване на взетото през декември 1875 г. решение за обявяване на въстание от Гюргевския революционен комитет“. Форумът е част от инициативата на БНТ, БТА и БНР „14 века България в Европа“ – за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването през 632 г. на първото българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България. След конференцията в Русе БТА започва да организира разговори за 150 години от Априлското въстание в националните си пресклубове в центровете на четирите революционни окръга на въстанието – Велико Търново, Сливен, Враца и Панагюрище. Първата от тези срещи е на 29 януари във Враца, разговорът в Сливен е на 19 февруари, а във Велико Търново – на 22 март. Предстои разговорът в Панагюрище, който ще се проведе на 30 април. В дискусиите по темата участват общественици, представители на медиите, културни институции, духовенството, учители и ученици. 
 
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Априлския брой на тема „Априлското въстание!“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/75.