Временна рамка за държавната помощ трябва да позволи на страните от ЕС да подкрепят сектори, уязвими от поскъпването на енергията, каза еврокомисар Домбровскис
Непосредственият отговор на Европа на кризата, предизвикана от войната в Близкия изток, е фокусиран в областта на енергетиката, защото за Европа това е най-вече шок в доставките и цените на енергията, каза Домбровкис.
Европейската комисия провежда консултации със страните членки относно проектопредложение за временна кризисна рамка за държавната помощ за подкрепа на европейската икономика в контекста на кризата в Близкия изток съгласно клауза в Договорите за ЕС, която позволява отпускането на помощ за развитие на конкретни икономически сектори, като се имат предвид и конкретни непредвидени икономически рискове. Търси се мнението на държавите от ЕС относно целенасочена и временна рамка за справяне с последиците от кризата върху някои от най-уязвимите сектори на икономиката като селското стопанство, рибарството, автомобилния транспорт и вътрешния за съюза морски транспорт на кратки разстояния. Мярката е част от предложенията, представени вчера от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, припомня БТА.
По думите на Домбровскис всички очертани мерки са спешни, Европейската комисия напредва бързо и вече прилага някои от тях. Мярка, която вече бе предприета, бе съвместната работа с Международната агенция за енергията по освобождаване на петролни резерви за намаляване на част от напрежението на пазара, откроени са и някои целенасочени мерки за подобряване на структурата на енергийния пазар, отбеляза той.
Същевременно в по-дългосрочен план ЕС трябва да се фокусира върху повишаването на конкурентоспособността и сигурността и отбраната, като настоящата ситуация прави тези приоритети още по-неотложни, каза еврокомисарят.
Европейската комисия е провела анализи на различни сценарии за непосредственото въздействие на конфликта в зависимост от продължителността на конфликта и колко изразен ще бъде ценовият шок на пазарите на петрол и газ, според които забавянето на европейската икономика може да достигне между 0,2 и 0,6 на сто при същевременно ускоряване на инфлацията, което може дори да превиши 1 процентен пункт. Така че на практика сме изправени пред "стагфлационен шок", каза Домбровскис в дискусия с Алфред Камер, директор на департамента за Европа на МВФ.
Той отново призова страните членки мерките, които прилагат, да останат временни и целенасочени, като се отчитат и съществуващите фискални ограничения, тъй като настоящата фискална ситуация, характеризираща се с по-високи нива на дълг, по-високи нива на дефицит и по-високи лихвени проценти, е различна от наблюдаваната по време на пандемията от КОВИД-19, както и по време на предишната енергийна криза, която бе свързана с руската агресия срещу Украйна.
Един от изводите, извлечени от предишната енергийна криза, е, че "мерките трябва да бъдат предимно временни и целенасочени, защото това, което страните членки на ЕС направиха тогава, беше много по-малко временно и целенасочено, отколкото трябваше да бъде, и съответно много по-скъпо от фискална гледна точка. Ето защо това е нещо, което искаме да избегнем този път", каза еврокомисарят.
Едно от посланията, които се опитваме да предадем в момента, е например, че когато се разработват мерки, те трябва да съдържат ясни клаузи за прекратяването им, именно за да се гарантира, че ще бъдат ограничени във времето, а също и че няма да доведат до неоправдано увеличение на търсенето на петрол и газ точно в момент, когато то трябва да бъде намалено, допълни Домбровскис.

Следете новините ни и в Google News