Изкуството постига красотата, когато успее да пресъздаде най-убедително и най-истински живота, казва в интервю за в. „Народна култура“ от 1974 г. художничката Дора Бонева, от чието рождение се днес се навършват 90 години. 
РОДЕНА С ЧЕТКА И ПАЛИТРА
Дора Бонева е родена на 11 април 1936 г. в Габрово. Израства в квартал „Баждар“ в артистично семейство – нейният баща Иван Бонев е музикант, диригент и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Първите ѝ срещи с изкуството са в Априловската гимназия, където участва в легендарния художествен кръжок на Иван Захариев и Борис Попов, сочи покана за изложба на художничката от 4 април 2025 г. в Художествената галерия „Христо Цокев“ в Габрово.
Дора Бонева постъпва във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София (днес Национална художествена академия) през 1953 г. в класа на проф. Дечко Узунов (1899-1986). Според монография на Людмила Живкова (1942-1981) от 1979 г. в академията Бонева има възможност да учи живопис и да присъства в кръга на утвърдени български творци като Светлин Русев, Калина Тасева, Владимир Гоев, Милка Пейкова и Георги Баев. В материал на в. „24 часа“, публикуван през 1997 г., пише, че Бонева е единственият жив човек, за когото Живкова пише монография.
НА СЦЕНАТА НА ИЗКУСТВОТО
Дора Бонева завършва института през 1959 г., а дебютът ѝ е бърз и успешен – това е дипломната ѝ работа „Балерина“, с която още същата година взема участие в младежка фестивална изложба, се посочва в материал на в. „Пулс“ от  1967 г. През 1961 г. художничката участва в Първата национална младежка изложба с фигуралната композиция „Строеж на железопътната линия в Кремиковци“ и оттогава присъства в почти всички национални изложби в страната и чужбина, пише още Живкова в монографията си.
Първата самостоятелна изложба на Бонева е през 1969 г. в София. В интервю за в. „Народна младеж“ художничката разказва: „Привлича ме фигурата. Пейзаж без къщи и без хора е приятен за гледане и за почивка, но не и за рисуване. Рисува ми се това, с което съм в контакт всеки ден, с което живея.“
През 1974 г. самостоятелна изложба на Дора Бонева в салона на бул. „Руски“ №6 е посрещната с интерес от приятелите на изобразителното изкуство, пише в бюлетина „Вътрешна информация“ на БТА. Художничката представя 24 живописни платна – пейзажи, портрети и цветя. Според дописката „с подчертано влечение авторката рисува портрети, в които търси индивидуалността на образите, тяхната психологическа характеристика и емоционалност“. Откриването е от Богомил Райнов, който отбелязва, че „изправен пред тия картини, зрителят изпитва чувството, че стои пред събеседник, който го е повикал не за да го смайва, а за да му повери нещо съкровено“.
Дора Бонева има богато международно и национално присъствие с редица самостоятелни изложби. През 1969 г. показва творбите си в Будапеща, Сегед и Дебрецен, Унгария, а през 1970 г. – в Лондон и Кеймбридж, Англия, пише още Людмила Живкова. Следват София и Димитровград (1974), Хага и Ситард, Нидерландия (1975), Пловдив (1975), Варшава, Краков и други градове в Полша (1977), Петрич, Благоевград и Сандански (1978), София (1979), Раднево, Стара Загора и Казанлък (1980), Габрово (1981), Банкя (1983), Москва (1983), Антиб (1997) и Варна и Бургас (2000).
ПРИЗНАНИЕ НА РОДНАТА И СВЕТОВНАТА СЦЕНА
Нейните постижения са оценени с множество български и международни награди – от Съюза на българските художници, от Културния институт „Солензара“ в Париж и други. От 1981 г. тя е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и литература със седалище в Париж. През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж, а през сезон 1994/95 е гостуващ художник в „Графис артцентър“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ, като от 1996 г. става част от борда на същата институция.
Престоят ѝ в САЩ оказва влияние и върху стила ѝ. В интервю за „24 часа“ от 1997 г. Бонева казва: „Причината бе, че там светлината е по-различна, някак си по-студена. В България и изобщо в Европа, колоритът е по-топъл. Затова американците там търсеха картини от българската художничка, която рисува все в жълто, червено и оранжево.“ Докато се адаптира към живота отвъд Океана, тя черпи вдъхновение от родопските пейзажи, свързани с планинската местност, която семейството ѝ притежава в България.
Нейни картини красят сградата на ЮНЕСКО в Париж, както и множество галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Латинска Америка и САЩ. От 2008 г. е член на Академия „Орфей“.
За творчеството ѝ Атанас Стайков казва пред в. „Пулс“ през 1980 г.: „Дора Бонева създаде галерия от блестящи проникновени портрети и то както на видни представители на интелигенцията ни, така и на обикновени трудови хора. Със своите постижения в тази област тя дава съществен принос за развитието на този толкова важен жанр в изобразителното изкуство.“ За пейзажите ѝ Стайков допълва: „Тя има пейзажи, които направо ни омагьосват със своята поетичност, с нежната трепетност, с която е почувствувана, изживяна и предадена природата, и то не въобще, а на съвсем конкретната, и то в дадения миг.“
Художничката твори в областта на пейзажа, композицията, натюрморта и портрета. В кариерата си има над 35 самостоятелни изложби в България и чужбина и е носителка на сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства. През 1983 г. ѝ е присъдено званието „Заслужил художник“.
Дора Бонева е омъжена за писателя Любомир Левчев до неговата смърт на 25 септември 2019 г. В негова памет, точно година по-късно, тя открива изложба под надслов „Цветя за Любо“, както съобщава в. „24 часа“ през 2021 г. Децата им – поетът Владимир Левчев и художничката Марта Левчева – през 2024 г. организират ретроспективна изложба с творчеството на Дора Бонева в Художествената галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Експозицията e наречена „Два автопортрета и други спомени“. По време на събитието се състои тържествена церемония, на която една от залите на галерията е именувана в нейна чест, отбелязвайки значимия ѝ принос към българското изобразително изкуство и връзката ѝ с родния ѝ град. Дора Бонева умира на 22 април 2021 г.
/ЕЛ/ отдел „Справочна“
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, бр. 73, 14.3.1974; БТА, ВИНФ, 29.3.2011; БТА,ВИНФ,23.4.2021; в. „Пулс“, бр. 3, 7.2.1967; РД, 24.5.83, с.2; в. „Народна култура“, бр. 28, 6.7.1974; в. „Пулс“, 22.1.1980; Кой кой е в България, София 1998; с.80; Дора Бонева, представена от Людмила Живкова, София 1979; в. „Народна младеж“, бр. 123, 28.5.1969; в. „24 часа“, бр. 223, 16.8.1997; в. „Сега“, 6.4.2006; в. „Труд“, 11.4.2014, с. 39; https://www.bta.bg/bg/news/lik/670101-sinat-na-dora-boneva-vladimir-levchev-stilat-na-mayka-mi-ne-se-promeni-prez-go; https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/9734736; https://visit.gabrovo.bg/event/izlozhba-v-chest-na-dora-boneva/ https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=124953