Космин Драгомир е журналист, основател на gastroart.ro – първото списание, посветено на историята на румънската гастрономия, автор, евросомелиер и изследовател, който е прекарал над сто нощи на Балканите в търсене на вкусове и истории, които светът още не познава.
Зад гърба си има няколко издадени кулинарни книги. Последната „Sărut-mâna pentru masă” (Целувам ви ръка за храната), написана съвместно с Адриана Соходоляну, е в два тома и включва над 800 страници с традиции, рецепти и съставки, характерни за етническите общности в Румъния – включително българската.
„Посетихме българите в Извоареле. При тях срещнах онова гостроприемство, характерно за Балканите. И открих някои рецепти и тънкости, за които не знаех преди. Например чуламата, която се консумира студена. Ядох и много вкусен рибник. Опитах и лютика (лютеница – бел.ред.)“, разказва той в интервю за БТА.
Най-голямата страст на Космин обаче са сармите.
„Колекционирам ги и това не е метафора. Мечтая да направя музей. Ял съм сарми в над 10 държави на три континента. Към това добавям и факта, че вероятно съм единственият на света, който има татуирани сарми. Сармата не е просто храна. Тя е национално, но и международно ястие. Има я в много кухни по света, обединява гастрономически много народи, включително румънците и българите“, убеден е той.
Вече е събрал достатъчно предмети за музей и е сигурен, че би могъл да постигне и световен рекорд за категория, която би била създадена специално по този повод.  
Започва малката си мания, както сам я определя, през есента на 2020 г., по време на пандемията. Днес има близо 400 експоната.
„От любопитство взех една консерва, после втора. И повече не спрях. В момента имам над 200 консерви, буркани, различни опаковки от четири континента. И много други неща, свързани с темата - марки от света със сарми, над 40 книги на различни езици със сарми на корицата, пощенски картички, плакати, кибрити, подправки, рисунки, картини. Имам реклама от вестник от 70-те години на унгарски ресторант от Охайо, който предлагал сарми в менюто си“, обяснява румънецът.
Узнавайки за страстта му, хора от провинцията му изпращат сарми във вид на плетиво.
„За да разберете лудостта ми, ще ви кажа, че съпругата ми ми поръча ръкавели със сарми за сватбата“, разкрива той с широка усмивка.
Убеден е, че ако музеят на сармата се превърне в реалност, ще бъде уникален в света.
„От скоро си мисля включително за пътуващ музей под формата на преносим контейнер с големи прозорци отпред. По-просто решение е от сграда. Трябва да бъдем реалисти. В Румъния един музей не може да се самоиздържа. В момента търся инвестиции, спонсори, решения“, обяснява Космин.
 Не изключва и българско участие в проекта, стига да има интерес. А в колекцията си вече има и няколко български експоната.
„Разликата между румънските и българските сарми не е голяма. Само в подправките. И в размера. Моя позната ми изпрати снимка на гигантска сарма от София. Сарма половин кило (смее се). Нашите са по-малки. Опитвал съм във Велико Търново и в София. А един приятел ми донесе консерва със сарми от Русе“, споделя румънецът.
Любопитен да узнае дали в България има толкова много рецепти за сарми, колкото в Румъния – над 100, Космин смята да задълбочи познанията си в областта, а защо не да сбъдне и друга своя мечта - да напише Универсална енциклопедия на сармата.