„Всеки ден седя пред учениците си и едно от желанията ми е те да не ме обичат. Ние с вас, госпожо Каменополска, не се обичахме много. Ние бяхме млади и като всички млади хора не харесвахме много от старите порядки, от старите училищни традиции, от начините на преподаване... Защото в младежката си наивност не осъзнавахме, че истинският учител е настоятелен, взискателен, изискващ. Само така децата пред него ще осъзнаят, че това е пътят, че това е начинът да бъдат накарани да разсъждават, да вървят напред, да побеждават.
Но ето че идва моментът, в който казваме „Благодаря!“ - на този, който ни е „тормозил“, който ни е „мъчил“, който ни е „изтезавал“. Казваме „Благодаря!“ на този, който ни е научил как да вървим през живота си, без да се препъваме. И мразеният някога от нас учител става най-обичаният!“.
Това е част от
писмо от една някогашна ученичка, което една русенска учителка днес ще прочете
И сигурно ще се развълнува. Учителката е Надежда Каменополска, преподавател по български език и литература в едновремешната Руска езикова гимназия, днес СОУ за европейски езици, която на днешния ден навършва достолепните 80 години. А ученичката е известната българска актриса Албена Казакова, която от известно време се е посветила и на преподавателска работа в София, където работи с млади таланти.
Със сигурност „другарката“ Каменополска не беше от тези учители в Руската, които съзнателно или не се опитваха да очароват своите ученици. Нещо повече. В едни далечни години, когато ученическата униформа беше възведена в рамките на закон, а школската баретка беше неотменна част от нея, момичетата в Руската правеха сверка кой от учителите е дежурен на входа. Ако беше Каменополска или нейната колежка по химия Веселина Градинарова, баретите се вадеха от чантите не непосредствено пред вратата на гимназията, а още две пресечки преди входа. Знайно беше, че никой няма да успее да се шмугне пред строгия поглед на българичката, ако не изглежда „както трябва“...
Затова пък нейната усмивка, колкото и рядко да е разцъфтявала на лицето й, винаги е означавала много, особено за тези, на които тя е преподавала премъдростите на българската и световната литература.
Родена е точно преди 80 години в Русе. Едва десетгодишна остава без баща /убийството му през 1948 г. и досега е обвеяно със загадъчност/ и нейният вуйчо
Момчо Крумов, основател на русенския вестник „Дунавски отечествен фронт“
помага на майката да отгледа Надежда и братчето й. Мечтата й е била да стане актриса и това не е случайно. Като ученичка участва в емблематичния за Русе ансамбъл „Маяковски“, ръководител на който е не друг, а Никола Корабов, който също е роден в Русе, а днес името му е сред бляскавата плеяда на големите български кинорежисьори - именно той е режисьор на шедьовъра „Тютюн“ с Невена Коканова. Майката на момичето обаче се противопоставя категорично на актьорския блян и Надежда тръгва подир другата си мечта - българската литература.
След като завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“, се връща в Русе и започва да преподава в училище „Братя Миладинови“. А през 1961 година, когато отваря врати Трета гимназия, която е и
първата извънстолична руска езикова гимназия „Максим Горки“
27-годишната Надежда Каменополска е сред учителския екип на „основателите“. Те наистина са такива - месеци преди 15 септември преподавателите по различните предмети участват реално в довършването на строежа на сградата и в нейното подготвяне да посрещне първите гимназисти.
До пенсионирането си през 1989 година Каменополска остава вярна на своето училище. 26 випуска ученици са приели от нея покръстването във вярност към патоса на Вазов, към огнената непримиримост на Ботев, към драматизма на Яворов и светлата меланхолия на Дебелянов. Днес много от момичетата и момчетата от нейните класове, вече пораснали и реализирани, често й се обаждат. И понякога признават това, което споделя и Албена Казакова в писмото си. Другото признание е орденът „Св.св.Кирил и Методий“ първа степен и многобройните отличия за професионализма на учителката.
Някогашната мечта на Надежда Каменополска за актьорското поприще все пак не е потънала в небитието - нейната дъщеря Цветелина Стоева „поправя грешката“ и почитателите на оперното изкуство се радват на превъплъщенията й на русенска сцена. Е, интересите и амбициите на внучката Мария пък са наглед в съвършено друга сфера. Мария, която е дъщеря на певицата Цветелина Стоева и на покойния хоров диригент Христо Стоев, в момента завършва магистратура по... енология във френския град Дижон! Какво пък - виното е неотменима съставка на вдъхновението и за сцената, и за литературата, така че бъдещата експертка по еликсира всъщност събира в едно посоките на фамилията. 
Сега Надежда Каменополска
има време за любимите си книги, които препрочита с удоволствие
за също толкова любимите си цветя, които отглежда с огромно внимание, а и за другото си хоби - кръстословиците. Тях тя не просто решава, а дори е събрала в три обемисти тетрадки като своеобразни „честотни речници“ на най-употребяваните в словесните ребуси думи, разпределени в различни теми: география, театър, музика, кино и, разбира се, литература. Старае се да не пропуска и петъчните срещи на бившите преподаватели от Руската - мястото на срещата не се променя, от години то е в ресторант „Останкино“. Този петък ще бъде специален - Надежда Каменополска ще почерпи колегите си за юбилейния рожден ден. А те сигурно ще й отговорят със спомени, които ще върнат всички тях в онези безметежни години, когато животът е изглеждал толкова бял и безкраен...