След като от години се сблъсква с трудности при проследяването и наказването на виновниците за обезлесяването в най-голямата тропическа гора в света, Бразилия привлича нови съюзници в битката за опазването на Амазония - банковите мениджъри, предаде Ройтерс.
Ново правило, което влиза в сила днес, изисква банките да проверяват дали във фермите на кандидати за заеми от селски райони има обезлесени площи. За проверките се използват държавни ресурси, предоставящи данни на база сателитни изображения.
Ако банковите мениджъри установят разчистване на земи, настъпило след 2019 г. в Амазония или в други горски масиви, фермерите, кандидатстващи за държавно финансиран кредит, ще трябва да представят доказателство, че имат разрешителни за обезлесяването, за да бъдат заемите им одобрени.
„Превърнахме всеки банков мениджър, който работи със субсидирани кредити, в инспектор по незаконно обезлесяване“, каза Андре Лима, който е начело на усилията за борба с обезлесяването в бразилското министерство на околната среда.
Новата политика среща съпротива от мощния агросектор в Бразилия, чийто значителни финансови ресурси и нарастващо недоволство от политиките на правителството могат да повлияят изборите през октомври. Самото министерство на земеделието настоя в края на миналата година правилото да бъде отменено.
Поддръжниците на мярката обаче твърдят, че правителството се нуждае от повече инструменти в борбата си срещу обезлесяването. Тъй като съблюдаването на прилагането на законите на място става все по-трудно, промяната цели да принуди нарушителите да се съобразяват със законовите разпоредби под заплаха да им бъдат отказвани субсидирани държавни кредити.
Около 17 на сто от всички кредити за селските райони, отпуснати между 2020 и 2024 г., са получени от ферми, разположени върху земи, които са били изсечени между 2020 и 2023 г., според анализ на държавни данни и сателитни изображения на "Инициатива за политика в областта на климата" (Climate Policy Initiative), аналитичен център в Рио де Жанейро.
Новото правило ще засегне субсидирани заеми на обща стойност около 53 милиарда долара  или приблизително една трета от кредитите в селските райони на Бразилия, сочат данни на централната банка.
То ще засегне и бързо развиващ се вид частно кредитиране за фермери, известно като агробизнес кредитни облигации - популярен актив сред индивидуалните инвеститори, освободен от данък върху доходите, тъй като около половината от него преминава през същите банкови канали за кредитиране. До 2025 г. инвестициите в този тип облигации са достигнали 114 милиарда долара. Фермерите използват тези средства, за да инвестират във фермите си и да покриват оперативни разходи например за засаждане на нови култури.
„Това изпраща сигнал към сектора: финансовата система вече няма да бъде партньор в обезлесяването“, каза Жулиано Асунсао, изпълнителен директор на "Инициатива за политика в областта на климата“.
Тази политика и отрицателната реакция срещу нея отразяват ангажимента на президента Луис Инасио Лула да Силва към едно от най-важните му обещания: да прекрати обезлесяването в Бразилия до 2030 г. - амбициозна цел за страна, която все още отчита най-голямата в света годишна загуба на тропически гори.
Отказът за отпускане на държавно финансиране за някои фермери в бързо разширяващите се земеделски райони на Бразилия може да засили съпротивата на влиятелни фигури, които и без това вече са скептични към левия президент Лула и да навреди на подкрепата за него в щати като Мато Гросо и Гояс в хода на кампанията му за преизбиране.
Новата политика включва разпоредба, която блокира субсидираните кредити за ферми, ако средствата ще бъдат използвани за разчистване на естествена растителност, дори когато фермерите имат разрешителни за обезлесяване.
„Все още можете да го правите, но със собствени средства, не с държавни пари“, казва Лима.
Дебатът около новото правило може да стигне до парламента, където Лула вече е загубил множество битки по въпросите на околната среда.
Националната конфедерация по земеделие и животновъдство на Бразилия (CNA), най-голямото земеделско лоби, обяви, че ще работи за промяна на правилото в парламента, където аграрният сектор има силно представителство.
В изявление организацията посочи, че държавните системи, използващи сателитни изображения за откриване на случаи на обезлесяване, допускат грешки и могат да доведат до несправедлив отказ за отпускане на кредити от страна на банките.
Данни от две научни изследвания, проведени между 2019 и 2021 г., показват 93 на сто точност на държавната сателитна система за проследяване на обезлесяването, известна като „Продес“ (Prodes). Проучванията установяват, че системата по-често пропуска обезлесени площи, отколкото да отчита такива, които не съществуват.
Предишни правителствени правила вече въвлякоха банките в екологичната политика. През 2008 г. правителството блокира кредити за ферми, получили екологични глоби. През 2024 г. ново правило забрани отпускането на кредити на ферми, разположени в защитени територии.
Финансовите организации не са изразили недоволство от новото правило, като посочват, че то засилва ангажиментите им към устойчивостта.
Банковото лоби „Фебрабан“ (Febraban) обяви, че мерките укрепват ангажиментите за устойчивост и гарантират, че решенията на банките се вземат безопасно.
Мярката може да намали риска за финансовите институции, като отхвърля заявления за кредити от фермери, които по-късно биха могли да бъдат изключени от веригите за доставки заради екологични проблеми, каза високопоставен банков служител, пожелал анонимност.