Феручо Бузони е италиански композитор, пианист, диригент, редактор, писател и преподавател по пиано. Роден е през 1866 г. в тосканския град Емполи, Италия, и е единственото дете на двама професионални музиканти. Баща му Фердинандо е бил кларинетист, а майка му Анна е пианистка от Триест. По време на детството му те често гастролирали, затова той израснал предимно в Триест, пише сайтът pcmsconcerts.org.
Бузони е бил дете чудо. Дебютира на сцената заедно с родителите си на седемгодишна възраст. Няколко години по-късно изпълнява някои от собствените си композиции във Виена, където чува Ференц Лист да свири и се среща с него, както и с Йоханес Брамс и с пианиста Антон Рубинщайн.
Бузони прекарва кратък период на обучение в Грац при композитора Вилхелм Майер (който публикува свои композиции под псевдонима В. А. Реми), получава напътствия и от австрийския композитор Вилхелм Киенцл, който му дава възможност да дирижира изпълнение на собствената си композиция на „Стабат Матер“, когато е на дванадесет години. Заминава за Лайпциг през 1886 г., където учи при Карл Райнеке (бивш ученик на Менделсон и Шуман). Впоследствие заема няколко преподавателски длъжности, първата от които през 1888 г. в Хелзинки, където се запознава със съпругата си, Герда Сьостранд, дъщеря на шведския скулптор Карл Енеас Сьостранд, и започва приятелство за цял живот с финландския композитор Ян Сибелиус. През 1890 г. печели конкурса „Антон Рубинщайн“ с „Концертна пиеса за пиано и оркестър“, оп. 31а.
През 1890 г. той преподава в Москва, а от 1891 до 1894 г. в Съединените щати, където се представя и като концертиращ пианист.
През 1894 г. се установява в Берлин, където изнася поредица от концерти както като пианист, така и като диригент. Продължава да преподава и в редица майсторски класове във Ваймар, Виена и Базел, а сред неговите ученици са холандско-американският пианист Игън Петри и канадският пианист Стенли Гарднър.
През 1907 г. Бузони написва „Ескиз на нова музикална естетика“, в който изразява недоволство от традиционните „законодатели“ в музиката и предсказва бъдеще, в което октавата ще бъде разделена на повече от традиционните 12 тона. Неговата философия, че „музиката е родена свободна и да спечели свобода е нейната съдба“, оказва голямо влияние върху учениците му Пърси Грейнджър и Едгар Варезе, като и двамата играят значителна роля в отварянето на музиката към всички звуци през ХХ век, пише pcmsconcerts.org.
Освен транскрипциите на Бах, Бузони е автор и на три опери - „Турандот“ (1917 г.), „Арлекино“ (1917) и „Доктор Фауст“, която остава незавършена. Сред авторите, чиито произведения Бузони използва – от преки цитати до следване на общия дух на музиката, са Моцарт, Паганини, Бизе и Лист.
По време на Първата световна война Бузони живее първо в Болоня, където ръководи Консерваторията, а по-късно – в Цюрих. Той отказва да изнася концерти във всички държави, участващи във войната. През 1920 г. се завръща в Берлин, където води майсторски класове по композиция. Има няколко ученици по композиция, които по-късно стават известни, сред които Курт Вайл, Едгар Варез, Фридрих Льове и Аурелио Джорни
Бузони умира в Берлин на 27 юли 1924 г. от бъбречно заболяване. Неговите композиции са пренебрегвани в продължение на много години след смъртта му, но той остава в паметта на хората като велик виртуоз със своите транскрипции за пиано на произведения от Йохан Себастиан Бах. В негова памет е поставена мемориална плоча на мястото на последния му дом в Берлин-Шьонеберг и се провежда Международният конкурс „Феручо Бузони“.
„Драги Артуро, какво мислиш за провеждане на голям международен конкурс за пианисти в Болцано по повод 25-годишнината от смъртта на Феручо Бузони?".
Тези думи са написани в началото на 1949 година от Чезаре Нордио, тогавашен директор на Консерваторията в Болцано към италианеца Артуро Бенедети Микеланджели, считан за един от най-големите пианисти на ХХ век. Те полагат основата на станалия впоследствие Международен конкурс за пианисти „Феручо Бузони“ – безспорно едно от най-влиятелните събития на международната музикална сцена, отбелязва сайтът busoni-mahler.eu.
Началото му е на 12 септември 1949 г., като той веднага привлича вниманието чрез почетния си комитет, в който влизат едни от най-големите пианисти на своето време като Клаудио Арау от Чили, Вилхелм Бакхаус от Германия, Дину Липати от Румъния, роденият в Полша Артур Рубинщайн и Артуро Бенедети Микеланджели, които отделили значителна сума за наградния фонд. 
През 2019 година 20-годишният българин Емануил Иванов става победител в престижния международен конкурс.