Влошаване на институционалната среда с оглед оценките на бизнеса за ролята и функцията на държавата в прерогативни за нея области като данъчно-осигурителната сфера и пазара на труда. Това засича за втора поредна година изследването „Бизнес барометър на УНСС - 2026“, резултатите от което бяха представени днес в Голяма конферентна зала на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Проучването представиха проф. д.н. Симеон Желев, ръководител на проекта „Бизнес барометър на УНСС" и преподавател в катедра „Маркетинг и стратегическо планиране" и проф. д-р Галина Младенова, член на екипа на проекта, преподавател в катедра „Маркетинг и стратегическо планиране" и директор на Научноизследователския център по маркетинг на УНСС.
Изследването е направено сред представителите на ръководствата на 600 фирми от всички сектори и отрасли на българската икономика. От общата извадка 150 са микро, малки и средни предприятия. Методът на събиране на данните е онлайн запитване. Тъй като работата на терен е осъществена в периода януари-февруари, тоест преди началото на войната в Близкия изток на САЩ и Израел срещу Иран, проф. Желев подчерта, че очакванията на бизнеса биха били различни от представените днес оценки и призова да се има предвид тази специфика, която би повлияла на възприятията на частния сектор по отношение и на пазарната среда, и по-конкретно върху производствени разходи и пазарното търсене на стоки и услуги. 
Фирмите оценяват текущото си състояние със средна оценка „Добър (4,2)“ по шестобална скала, съгласно обобщените данни в „Бизнес барометъра на УНСС - 2026“, формирани върху отговорите им по девет показателя – „Контрол и отчетност“ (Много добър); „Конкурентоспособност на продуктите“ (Много добър); „Производствено и технологично оборудване“ (Много добър); „Качество на работната сила“ (Много добър); „Планиране на дейностите“ (Добър); „Организационна структура“ (Добър); „Финансово състояние“ (Добър); „Равнище на производствените разходи“ (Среден) и „Равнище на работната заплата“ (Среден). 
„Основните проблеми при производствените разходи са свързани с повишаване на цените на енергоносителите във връзка с войната на Русия с Украйна,“ посочи проф. Желев. 
Барометърът проследява и промените в бизнес нагласите, въз основа на която информация може да се прецени, по думите на проф. Галина Младенова, дали има подобрение или влошаване на бизнес средата. Тазгодишното издание на „Бизнес барометър на УНСС - 2026“ показва стагнация в оценките на фирмите. Най-многобройна е групата на онези компании, които заявяват, че 2025 година е била за тях подобна на 2024-а, с дял от 40,7 процента. А делът на посочилите 2025-а за по-добра година е 37,8 процента. Сравнението е на базата на седем индикатора, като само по два от тях процентното съотношение на положително отговорилите е по-голямо от отрицателните. Двата показателя са „Търсене на стоки/услуги“ и „Достъп до кредити и други финансови източници“. Отрицателните отговори са с превес при индикаторите „Цени на пазарите, за които работите“; „Конкуренцията на пазарите, за които работите“; „Данъчна тежест“; „Осигурителна тежест“ и „Възможност за наемане на качествена работна ръка“. 
Освен да сравнява оценките за представянето на бизнеса с минал период, изследването проучва и очакванията в частния сектор на България. Делът на тези, които заявяват, че 2026 година ще бъде по-добра за тяхната дейност от 2025-а, е 39,5 процента. За 36,2 процента от анкетираните 2026 г. няма да донесе промяна. 
От споменатите по-горе индикатори очакванията на бизнеса са положителни единствено по отношение на търсенето на произвежданите от фирмите стоки и услуги. Най-ясно изразените нагласи за 2026 година са при „Данъчната тежест“; „Осигурителната тежест“ и възможността за наемане на качествен персонал, или както посочи проф. Желев, това са отговорности, свързани с прерогативите на държавата и с институционалната рамка. 
„Бизнес барометърът на УНСС“ търси и мнението на бизнеса по злободневни  въпроси – някои от тях се повтарят в продължение на няколко години, други се появяват през 2026 година за първи път. 
Балансовият индекс от отговорите на въпроса за въздействието на еврото върху фирмената дейност е положителен от плюс 20, което означава, че бизнесът оценява въвеждането на единната валута в България като по-скоро положително.
Информираността на бизнеса относно Националния план за възстановяване и устойчивост е също повтарящ се въпрос. Тук балансовият индекс е плюс 2,2, което според проф. Желев означава, че отговорните институции за популяризиране на Плана не са си свършили добре задълженията. 
Балансовият индекс от отговорите на въпроса как се отразява върху фирмената дейност невъзможността да се състави редовен кабинет в България е минус 37, тоест фирмите смятат, че невъзможността да се състави стабилно правителство е в противовес на техните интереси. 
Стар въпрос е и този за влиянието на присъединяването на България към Шенгенското пространство. Балансовият индекс е плюс 30. 
„Как се отразява на вашата фирма войната в Украйна“ – задаван за втора година  въпрос, балансовата оценка е отрицателна от минус 32. 
Нов злободневен въпрос е оценката за държавната политика за привличане на работна сила на българи, работещи в момента зад граница и на чужденци на българския пазар на труда. Преобладаващите оценки тук са за неефективност на правителствената политика в това отношение.  
Нова тема е и внедряването на изкуствен интелект (ИИ) в основни дейности. Оказва се, че под една трета от българските фирми вече са интегрирали под някаква форма в своите процеси ИИ.  
Барометърът се допитва до мнението на бизнеса и по темата за обществените поръчки в България, където преобладаващо е мнението, че те са нагласени - подобен отговор са дали 56 процента от анкетираните. 
Проучването обобщава и водещите проблеми пред бизнеса.
Начело са „административните и бюрократични бариери“, последвани от „трудното намиране на качествена работна ръка“; „нелоялна конкуренция“; „данъчна тежест“; „осигурителна тежест“; „законовите несъвършенства“ и „корупцията“. Конкретно за корупцията проф. Симеон Желев уточни, че тя е била сред трите най-големи проблема за бизнеса през първите години на този век. 
На въпрос на БТА дали влошените оценки и нагласи на бизнеса за институционалната среда в България имат връзка с политическата нестабилност в страната, проф. Желев отговори, че политическата криза засилва тревожността, усещането за риск, увеличава несигурността и непредсказуемостта, като подобна среда е благоприятна за тиражиране на слухове и повишаване на вероятността от сбъдване на отрицателните очаквания. 
„В очакванията си се ръководим до голяма степен от близкото минало. Което означава, че ако в близкото минало са ни се случили лоши неща, неблагоприятни в бизнеса, то е твърде вероятно да имаме и занижени очаквания. И обратното“, обясни той. 
Цялото проучване „Бизнес барометър на УНСС - 2026“, което е правоприемник на миналогодишен изследователски проект, започнал през 1999 година, прекъснат след 2013 година и възстановен през 2023 година, може да се намери на официалната уеб страница на Университета. 
„Бизнес барометър на УНСС“ е регистрирана като марка на УНСС в Патентно ведомство през 2025 година. Ректорът на Университета проф. Димитър Димитров обяви подкрепата към изследването и желание да се развие потенциалът пред него.