Проблемите пред градската мобилност и замърсяването на въздуха в София обсъдиха експерти по време на форум
Зам.-кметът по направление "Околна среда" в Столична община инж. Николай Неделков представи резултатите от нискоемисионната зона в града и мерките, предприети от Столична община, в периода от 1 декември 2025 г. до 28 февруари. Отчитаме 42% по-малко нарушения в малкия ринг, което показва, че водачите вече познават правилата и успешно се адаптират към тях. В големия ринг на дневна база се установяват около 600 нарушения, което е в пъти по-малко от тези при пускането на малкия ринг, посочи той.
Неделков отбеляза и предстоящата забрана за използване на твърди горива на територията на общината през 2029 г. В момента в девет района е въведена такава забрана, като отчетохме понижение на концентрацията на фини прахови частици средно между три и двадесет процента, а броят на дните с превишение на фините прахови частици спадна почти наполовина, каза той.
Общината предприема мерки за ограничаване на замърсяването както от битово отопление, нерегламентирано изгаряне на отпадъци и вторично суспендиране на прахови частици, добави зам.-кметът. По думите му са спестени над 200 тона емисии на фини прахови частици за годината. Той допълни, че се работи и за изграждане на нови зелени пространства.
Паркирането е инструмент за управление на качеството на въздуха и климата, каза зам.-председателят на комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори към Столичния общински съвет Емилия Ангелова. Тя коментира реформата за повишаване на цените и разширяване на обхвата на зоните за паркиране, предложена от Столична община. ВАС обяви, че спира предварителното изпълнение, а причините са прозаични. Те казаха, че петте милиона евро за инвестиция в промяната на организацията са разход, за който не се знае дали е оправдан. Приходите от разширението на зоните са около 50 милиона евро, отбеляза Ангелова. Тя заяви, че решението ще се обжалва от Столична община.
Ангелова посочи, че сред предложенията в реформата са да се намалят служебните абонаменти наполовина и да се създаде червена зона. Центърът на София е добре транспортно обезпечен, коментира тя. Идеята на реформата беше парите да се инвестират в етажни паркинги в кварталите, както и в закупуване на 150 нови автобуса и ремонт на улиците, поясни Емилия Ангелова. По думите ѝ между 10% и 30% от трафика е генериран от хора, които търсят паркоместа. Според нея подреждането на града откъм коли може да доведе до много социални ползи, освен до финансови.
Имаме тежката задача за революционно развитие на градския транспорт, каза зам.-кметът по "Транспорт и градска мобилност" към Столична община Виктор Чаушев. Той отбеляза, че докато метрото има голям принос в столицата, наземният градски транспорт е изостанал от нивото, на което трябва да бъде. По-добрата услуга се предоставя с комплексна концепция, която включва не само новото превозно средство, но и начина, по който то да бъде полезно на гражданите, обясни той. По думите му целта е заедно с покупката на средствата да се купува и тяхната поддръжка.
Чаушев каза още, че усвояемостта по европейски програми трябва да се вдигне, за да не бъдат намалени техните обеми и защото те са в полза на гражданите. Ускорили сме процеса по създаване на транспортен модел на града. Това ще даде възможност да го използваме за всякакви видове анализи, заяви зам.-кметът.
В София има много примери за прекъснати велоалеи, както и такива на пътното платно, каза велосипедният координатор към Столична община Дилян Гавраилов. Той отбеляза, че градът се нуждае от директна и безопасна велопътна инфраструктура. Гавраилов даде пример, че в чужбина се създават повдигнати кръстовища, които дават предимство на велоалеите, както и на пешеходците.
Автомобилите в градовете стават повече и представляват пряка заплаха за безопасността на децата, на които трябва да им се осигури пространство, каза арх. Любов Жеглова. Тя предложи да се осигурят училищни улици, които са затворени за автомобили. Училищните улици гарантират и по-чист въздух в района, като ни насърчават да се придвижваме пеша, с градски транспорт или с колело, обясни арх. Жеглова. Според нея има нужда също от улици с ограничена скорост и отделени велоалеи. Тя отбеляза още, че чрез общуване с младежите може да се промени отношението им към начина на придвижване и към градската среда.
Нуждата да се придвижим донякъде е предизвикана от това къде се намират услугите в града, каза заместник-кметът на Столична община по направление "Градско планиране и развитие" арх. Любомир Георгиев. По думите му в последните години няма добро градско планиране с мултифункционални квартали. Това води до ситуации с трафик към детски градини, паркове и търговски центрове, посочи той. Георгиев подчерта нуждата от балансирано развитие. Според него, когато гражданите избират с какво да се придвижват, често се намесват фактори като липса на градски транспорт. Това е резултат от планиране "на парче", отбеляза арх. Георгиев. Трябва да започнем да взимаме устойчиви решения сега, за да не сме в същата ситуация след време, подчерта той.
Ивайло Попов от Сдружение "За Земята" посочи, че според законовата рамка 40 микрограма е максималната концентрация на азотен диоксид, а според Световната здравна организация стойностите трябва да бъдат 10 микрограма. Попов отбеляза, че заради подобно замърсяване над 100 души умират годишно.
Според измерване на сдружението за декември 2025 г. в 33 точки в София наблюдавахме замърсяване над 40 микрограма. Две от точките са непосредствено до официалните транспортни станции. Най-високата измерена стойност през декември 2025 г. е над 60 микрограма, измерена на Сточна гара, а средно за града е малко над 49 микрограма, съобщи Попов. Той допълни, че се увеличават автомобилите и използването им, а те са основен източник на замърсяване на въздуха.


Следете новините ни и в GoogleNews