Извадките от архивите на Българската телеграфна агенция (БТА) показват, че Кръстю Сарафов е една от малкото личности в българската история, призната от всички - от Иван Вазов до Гео Милев, от царя до Георги Димитров. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на днешната пресконференция по повод отбелязването на 150 години от рождението на една от най-значимите личности в българския театър - Кръстьо Сарафов.
Пресконференцията се състоя в Националния пресклуб на БТА в София. Участие взеха ректорът на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) чл.-кор. проф. Мирослав Дачев, директорът на Народния театър „Иван Вазов“ - Васил Василев, председателят на Съюза на артистите в България (САБ) – Христо Мутафчиев, директорът на дирекция „Култура“ на Столична община (СО) – Биляна Генова и генералният директор на Българското национално радио (БНР) - Милен Митев.
Генералният директор на БТА, посочи, че „агенцията е медиен партньор на отбелязването на годишнината на актьора, за когото Гео Милев пише стихотворение, в което казва, че „той носи в себе си една ужасна и прекрасна есен“.
„Самият Кръстю Сарафов казвал, че за ролите си полага големи усилия и труд, често пъти сънят му е неспокоен, а понякога дори нощно време ставал, за да търси решения. Това е един доста подходящ цитат за време, в което има доста кандидати за главни роли в политиката и си струва те да вземат пример за това как се получават такива роли, а именно с големи усилия и труд“, каза още Кирил Вълчев.
Той подари на чл.-кор. Дачев материали от архива на БТА, сред които са съобщението за празнуването на 75-та годишнина на народния артист Кръстю Сарафов от 23 ноември 1951 г., новината за наименуването на тогавашното Висше театрално училище, по-късно превърнало се във ВИТИЗ, а днес НАТФИЗ на името на Кръстю Сарафов, както и някои негови снимки. Една от последните му е от Банкя от 5 юли 1952 г., а неин автор е Людмил Костов от пресфото на БТА. Снимката показва дома на Кръстю Сарафов, пълен с лекари и представители на медицинския надзор, които се грижат за здравето на народния артист.
Вълчев припомни и историята за бития Сарафов, „за това как брат му Борис, големият водач на македонските българи, е набил Кръстю, за да се откаже от театъра. За този бой Кръстьо Сарафов пише: „Едва ли някога човек е бил преследван и бит по-жестоко от мене, заради престъплението да обича, посещава и играе в театъра“.