Националният дворец на културата (НДК) е уникално съоръжение без аналог, което и днес играе ключова роля в развитието на културния живот в България. Това каза пред БТА Христо Ив. Димитров – продуцент и хореограф на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“, по повод представянето на мартенския брой на списание ЛИК на БТА, посветен на 45-годишнината от откриването на НДК.
Димитров подчерта, че Зала 1 на НДК е основната сцена за изявите на ансамбъл „Българе“ в София, като там се реализират както премиерите, така и редовните спектакли на трупата. По думите му всяка година съставът изнася между четири и пет концерта в залата, която той определя като „втори дом“ за артистите.
Той акцентира върху техническите и функционалните предимства на НДК, които го отличават от други сцени. Сред тях са възможността за пълен контрол върху осветлението чрез т.нар. „блек-аут“, отличната видимост от всяка точка на залата, както и наличието на достатъчно съоръжения за окачване на сценична техника. По думите му големите задкулисни пространства, въртящата сцена и добрата организация на пространството позволяват бърза смяна на декори и реализиране на сложни сценични решения.
Димитров отбеляза, че именно тези условия правят възможно включването на специални ефекти и нестандартни елементи в спектаклите, включително участие на животни. Той даде пример с представления, в които на сцената са излизали коне, като уточни, че подобни решения изискват сериозна подготовка и подходяща инфраструктура, каквато НДК предоставя.
В сравнение с други сцени, включително спортни зали, Димитров посочи, че те не могат да предложат необходимите условия за реализиране на пълноценни театрално-музикални спектакли. Липсата на подходящо задкулисно пространство, сценична механизация и контрол върху светлината са сред основните ограничения.
При представянето той се върна към първото излизане на ансамбъл „Българе“ на сцената на Зала 1 през 2003 г., което определи като изключително напрегнат, но и повратен момент. По думите му тогавашният спектакъл е поставил началото на нов етап в българското танцово изкуство, като е предложил различен подход и нова естетика.
Димитров разказа и за силното емоционално въздействие от срещата с публиката в Зала 1, която побира над 4000 зрители. Той определи това преживяване като уникално и трудно сравнимо с други сценични изяви, подчертавайки енергията и непосредствената връзка с публиката.
По думите му интересът към НДК в последните години е значително нараснал, като датите за Зала 1 се резервират дълго време предварително. Това, според него, е показател за активния културен живот в страната, но същевременно поставя и предизвикателства пред организаторите на събития.
Димитров обърна внимание и на ограниченията, свързани със сигурността, които понякога възпрепятстват използването на определени сценични ефекти. Той изрази мнение, че е необходимо да се търси баланс между безопасността и художествените изисквания на спектаклите, така че да не се нарушава въздействието върху публиката.
Според него НДК е не само най-големият културен комплекс в страната, но и институция, която има съществено влияние върху културната политика. Той подчерта, че управлението на подобна структура изисква висок професионализъм, морал и задълбочено познаване на изкуството.
В заключение Димитров изрази мнение, че създаването на нов културен комплекс от мащаба на НДК днес е малко вероятно поради финансови и организационни причини. Въпреки това той отбеляза, че подобна инфраструктура би била от съществено значение за развитието на културния сектор в България.