В съвременния български език има съществителни, които се употребяват ту като имена от мъжки род, ту като имена от женски род. Това колебание в рода се дължи до голяма степен на влияние и навици от местни народни говори или на особености при заемането им от чужди езици, напр.: ЖАР, КАЛ и ПЕПЕЛ в старобългарски език са били от мъжки род, но в съвременния език са променили своя род. Те вече са от женски род: жар - жарта, кал - калта, пепел - пепелта (хубава жар, голяма кал, сива пепел).
Същата промяна е настъпила и с думата ВЕЧЕР, която в старобългарски език е била от мъжки род, и включена в устойчивото словосъчетание за поздрав, тя си запазва рода: ДОБЪР ВЕЧЕР! Сега думата „вечер“ е само от женски род  (приятна вечер, топла вечер, спокойна и тиха вечер и т.н.), но независимо от смяната на рода й носителите на българския език през вековете са запазили непроменен стандартния вечерен поздрав „Добър вечер!“.  
Интересна ситуация се наблюдава и при съществителните ТЕЛ и ПРАХ. Те едновременно са и от мъжки, и от женски род: 
тел - телът, тела (м.р.) и телта (ж.р.); 
прах - прахът, праха (м.р.) и прахта (ж.р.).
Примери: „По рафтовете се е събрал фин прах“, но може и „По рафтовете се е събрала фина прах.  С тази кърпа ще забърша прахта от монитора“.
Съществителните ДРОБ, ГАЗ и МЛАДЕЖ  също понякога носят колебания при определяне на рода им. В действителност при тези примери става дума за омоними (думи, които имат еднаква звукова форма, но са с различно значение):
дроб (м.р.) - дрoбът, дрoба (вътрешен орган);
дроб  (ж.р.) - дробтa (математически израз);
газ (м.р.) - гaзът, гaза (задушлив газ, безцветен газ);
газ (ж.р.) - газтa (петролен продукт).
младеж (м.р.) - младeжът, младeжа (млад мъж);
младеж (ж.р.) - младежтa (събирателно съществително, напр.: Днешната младеж се увлича най-вече по компютри и видео.).
И накрая, като утеха за това колебание, нека да си припомним, че езикът е жива система, която непрестанно се развива и променя, едни думи се изместват от други, а някои сменят значението си или граматичния си род...

Проф. д-р Димитрина
ИГНАТОВА-ЦОНЕВА