Националният дворец на културата (НДК) е вдъхновение за всеки архитект - както тогава, така и сега. Това каза при представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на темата "НДК на 45", в Националния пресклуб на БТА в Хасково арх. Нина Танчева. Тя е председател на дружеството на Съюза на архитектите в България за област Хасково.
Според мен най-характерното за архитектурата на сградата е нейният ярък монументален късен модернизъм и концепцията за синтез на архитектурата и пластичните изкуства. По време на откриването на НДК аз завършвах тогавашния Висш институт по архитектура и строителство, сега Университет по архитектура, строителство и геодезия, посочи Танчева. По нейни думи тогава, през 1981 година, архитектурният феномен и бил дискутиран широко в професионалните среди и с голям интерес.
На въпрос за най-отличителните черти на изпълнението на НДК Танчева отбеляза, че НДК притежава категорична визуална идентичност с осемстенния си корпус. Той е еднакво внушителен погледнат от различните страни, а силуетът е разпознаваем веднага. Можем да кажем, че НДК е най-мащабният мултифункционален комплекс в Източна Европа и безспорен архитектурен символ на столицата от втората половина на 20-и век, обобщи Танчева.