Няма съвременен художник, който да може да изрази кошмарите ни с такава прецизност като Франсиско Гоя, казва за изданието „Ел паис” през 2019 г. директорът на музея „Прадо” в Мадрид Мигел Фаломир. Днес се навършват 280 години от рождението на испанския художник, определян като един от най-значимите творци на страната от края на 18-и и началото на 19-и век. Той оставя шедьоври, чиито сюжети рязко контрастират – от идилията в кралския двор, портрети на благородници и на семейството на монарха, включително и на краля, до будещи ужас изображения на войната и човешкото страдание.
Роден на 30 март 1746 г. във Фуендетодос, близо до Сарагоса, Франсиско Гоя е живописец и график. Той е смятан за последния от старите майстори и първия от съвременните, мост е между представителите на двете школи. 
Неговият живот обхваща повече от осем десетилетия, през които Гоя, роден преди Моцарт и Казанова, и надживял Наполеон Бонапарт, е свидетел на поредица драматични събития, променили хода на историята, казват пред АФП от Националната галерия в Лондон, която беше домакин през 2015 г. на изложба с портрети, дело на испанския майстор на четката.
Платната на Франсиско Гоя са на теми, свързани с почти всеки аспект от живота в периода, в който живее. С четката си той пресъздава проблемите и тревогите на хората. Свидетел е на политически и социални промени, които настъпват по време на войните за независимост на Испания, както и на човешките страдания в резултат на това. Изкуството на испанеца в този период се трансформира от живопис към по-мрачни изображения на ужасите на войната. В началото на кариерата си Гоя прави църковни стенописи, а също създава ескизи за гоблени. Творецът работи от 1775 г. до 1792 г. за ателието, което произвежда гоблени за кралската фамилия.
Музеят „Прадо” избра шедьоври на Франсиско Гоя за заключителната експозиция на честванията на 200-годишнината си през 2019 г. Там се съхраняват повечето от  картините, стотици гравюри на твореца, както и ценни документи, сред които кореспонденцията на художника с близкия му приятел от детските години Мартин Сапатер, търговец от Сарагоса. Писмата им помагат да се изгради картината за живота на Гоя. Наследството на художника, което се съхранява в „Прадо”, е един от основните стълбове на музея, отбелязва „Ел паис”. Около 150 негови картини са запазени досега. 
Франсиско Гоя, който е четвъртото от общо шест деца, от малък започва обучението си по изобразително изкуство в Сарагоса при художника Хосе Лусан, учил в Неапол. По-късно, в Мадрид, Гоя попада при придворния художник Франсиско Байеу, за чиято сестра се жени през 1773 г. Испанецът се обучава и в Италия. След като се завръща в Сарагоса в началото на 70-те години на 18-и век, е избран за автор на фреските в местната катедрала. Работата му там продължава десетилетие с прекъсвания. Гоя рисува и портрети, като започва да се занимава с това в края на 18-и век, като дотогава единствената му творба в този жанр е негов автопортрет, датиращ от 1772-75 г. по данни на музея „Прадо”. 
Франсиско Гоя влиза за първи път в кралския дворец като художник през 1786 г., когато на престола е крал Карлос Трети. Рисува испански благородници, както и ескизи за гоблени, се казва в информация от енциклопедия „Британика”. След смъртта на Карлос Трети през 1788 г., художникът остава в двореца и при Карлос Четвърти. Разбрал за таланта му, монархът го повишава в придворен художник. През 1795 г. Франсиско Гоя застава начело и на Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо” в Мадрид, но две години по-късно подава оставка по здравословни причини. През 1799 г. е повишен до първи придворен художник.
Малко преди това, през 1792 г., Гоя се разболява и губи слуха си. Това оказва влияние и върху стила му на рисуване - творбите му стават по-мрачни и потискащи, започва да използва все по-малко цветове. Избира чрез гравюри за покаже възмущението си от случващите се промени в обществото. Това прави в сериите „Капричос“, „Тавромахия",  „Диспаратес", а в „Ужасите на войната" показва през своите очи жестокостите и варварството по време на Испанската война за независимост (1808-1814). Те са изобразени в две от най-известните му картини - „2 май 1808" и „3 май 1808".
На 75-годишна възраст, сам и отчаян, Гоя завършва своите 14 „Черни картини“. Те са изрисувани директно върху стените на къщата, която обитава в покрайнините на Мадрид. През 1874 г. творенията му са пренесени върху платна, които и до днес са част от колекцията на музея „Прадо“ в Мадрид, пише енциклопедия „Британика".
Испанецът умира през април 1828 г. във френския град Бордо, където е избрал да живее в изолация. 
Най-престижната испанската филмова награда носи името на художника Франсиско Гоя, като статуетката е с неговия лик. Отличието се присъжда ежегодно от Испанската академия за кинематографично изкуство и наука от 1987 г.