Предсрочните избори за парламент в Косово на 28 декември 2025 г., предизвикани от неуспеха да бъде съставено правителство след изборите през февруари 2025 г., донесоха спокойствие за кратко. Страната успя да състави правителство след продължила близо година политическа криза, но друг въпрос, отново свързан с работата на законодателния орган, но и с предполагаемо натрупало се политическо напрежение, постави прът в колелата на институцията.
Парламентът на страната имаше срок до полунощ на 5 март да гласува за президент. Поради липса на кворум обаче заседанието за избор на нов държавен глава не се състоя, а настоящият президент Вьоса Османи, чийто мандат изтича в началото на април, издаде указ за разпускане на парламента ден след провалилия се избор.
Президентът на Косово се избира от парламента чрез три кръга гласуване, които изискват определен кворум (80 от 120 депутати – бел. ред.) и мнозинство, което прави процеса до голяма степен зависим от постигането на политически компромис между партиите, отбелязва албанската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ).
„Страната беше доведена дотук от безотговорни хора с опасни намерения (...) Във времена на голяма несигурност в региона и света, Косово не може да си позволи лукса на безкрайни забавяния и оспорвана легитимност“, каза Османи на пресконференция, след като президент не бе избран, цитирана от РСЕ.
Тя не спомена конкретни имена, но нейният указ беше оспорен в Конституционния съд от управляващото Движение „Самоопределение“ на премиера Албин Курти, с мотива, че указът е в разрез с конституцията.
От президентството настояха, че документът е в съответствие с изискванията на косовската конституция.
На 9 март Конституционният съд временно спря действието на президентския указ до решаването на казуса, а на 25 март го отхвърли с аргумента, че той „няма правна сила“ и даде 34 дни на косовския парламент да финализира процедурата по избор на нов държавен глава.
Според решението на Съда, ако законодателният орган не избере президент в посочения срок, той се разпуска и в срок от 45 дни трябва да се проведат нови предсрочни парламентарни избори.
Сложната ситуация около избора на нов държавен глава обаче разкри натрупало се напрежение между президента Вьоса Османи и премиера Албин Курти, за което косовски медии говореха дълго преди събитията от последните седмици.
Преди пет години именно Движение „Самоопределение“ издигна кандидатурата на Османи за президент, след като през 2020 г. тя напусна ръководството на една от опозиционните партии и създаде своя партия, „Гудзо̀“, с която се яви в обща листа с партията на Курти на парламентарния вот през 2021 г.
Въпреки че беше обвинявана от опозицията за това, което те нарекоха пристрастност в полза на правителството на Курти, и че даде заявка, че би се кандидатирала за втори мандат в началото на годината, името на Османи не беше сред предложените от „Самоопределение“ имена. Вместо това бяха предложени кандидатурите на вицепремиера и министър на външните работи Глаук Конюфца и депутатката Фатмире Колчаку.
Запитан за евентуалната кандидатура на Вьоса Османи, Курти заяви, че не разполага с достатъчно гласове. Това беше и единственият му коментар преди оповестяването на кандидатурите.
„Трябва да имаме минимум 80 души, които да бъдат в залата и да гласуват. Смятаме, че не трябва да ходим да гласуваме с (гарантирани само) 80. Ако накрая числото се окаже 79, автоматично отиваме на (предсрочни) избори. Нашият абсолютен приоритет в настоящата политическа ситуация е да избегнем избори. Трябва да се уверим, че имаме не 80 (гласа), а около 84-85“, каза той.
Без да са си отправяли явни обвинения както за необявяването на кандидатура на Османи, така и за блокирането на работата на институциите, напрежението между Османи и Курти се превърна в основна тема в косовските медии.
След издаването на президентския указ на 6 март, Курти, цитиран от вестник „Коха диторе“, заяви, че евентуалното повтаряне на избори не е решението и отказа да коментира възможността Вьоса Османи да се кандидатира отново за президент.
От президентството подчертаха отново, че указът на Османи не е бил в несъответствие с конституцията.
В момента страната разполага с време до края на април да избере консенсусна фигура за президент – както настояваше и опозицията в страната – за да се върне обратно към нормалното и да не рискува трети парламентарен вот за по-малко от година и половина.