В Министерството на околната среда и водите (МОСВ), по инициатива на служебния министър Юлиян Попов, се състоя среща на отговорните институции за интегриране на политиките за справяне с въздействията от миризми, съобщиха от пресцентъра на министерството.
Присъстваха представители на четири министерства – на здравеопазването, на регионалното развитие и благоустройството, на труда и социалната политика и на околната среда и водите. Експертите се обединиха около разбирането, че темата за миризмите попада в зона на разпокъсани компетентности – между околна среда, здравеопазване, местна власт и контролни органи. Липсва ясно определен водещ орган, което прави управлението на проблема трудно и задължително изисква споделена отговорност между институциите. 
Министър Юлиян Попов припомни, че усилията за справяне с проблема са започнали още преди две години, когато е проучен опитът на близо 28 държави, от който става ясно, че няма обща европейска директива, която да дефинира какво е „миризма“ и как тя трябва да бъде регулирана. Това оставя държавите да търсят собствени решения. В отделните страни съществуват различни модели – национални регулации, секторни ограничения (например в земеделието), регионални режими или дори местни наредби. Единен подход на практика няма, посочват от МОСВ.
Задачата да се обединят институционалните усилия става още по-трудно решима заради факта, че миризмите са субективно преживяване и се оценяват от хора, а не от уреди, посочи министър Попов, цитиран в прессъобщението. По думите му, често има миризма, но няма нарушение – в редица случаи се установява силна миризма, но всички измерени показатели за качество на въздуха са в норма. Това създава напрежение в обществото, защото институциите нямат законово основание за санкции.
Проблемите започват още на етап планиране и изискват комплексни решения, координация с РЗИ, общини, МРРБ и други органи, особено когато става въпрос за здравни или устройствено-планови аспекти, посочи още Юлиян Попов. Често се допуска изграждане на жилищни зони в близост до индустриални обекти. „Това води до бъдещи конфликти, които трудно могат да бъдат решени впоследствие, а високата обществена чувствителност по темата изисква институциите да покажат, че работят по решение, дори когато проблемът е сложен и трудно измерим“, обобщи министърът. Той посочи, че след направения анализ, следващата стъпка е да се създаде работна група, която да предложи конкретни мерки – законови или подзаконови.
На тази първа опознавателна среща бяха изказани конкретни становища за търсене на работещи регулаторни механизми, които да интегрират политиките на отделните министерства. Общо е разбирането, че в този процес трябва да бъдат привлечени и местните власти заради преките им отговорности при планирането на хигиенно защитните зони, както и че е необходимо да бъде въведено нормативно задължение проблемът с миризмите да бъде идентифициран на най-ранен етап за всяко инвестиционно намерение. „Трябва да можем да кажем на хората в България: работим по въпроса и се движим към неговото решаване“, заяви министър Юлиян Попов, цитиран в прессъобщението.
На 10 март служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов обсъди с кмета на Велико Търново Даниел Панов множеството сигнали от граждани за миризми в града и възможните действия за намаляване на въздействието върху околната среда от дейността на работещата инсталация на „Кроношпан“, съобщиха от пресцентъра на МОСВ.