Еврогрупата се опасява от ръст на инфлацията и намаляване на икономическия растеж на ЕС заради кризата в Близкия изток
По неговите думи предварителните оценки са трудни заради неяснотите как конфликтът ще се развие, но може да се каже, че тази година не е изключено икономическият растеж в еврозоната да бъде с 0,4 на сто по-малко от предвижданията на Европейската комисия в есенната икономическа прогноза, а инфлацията да се повиши с един процент над очакваното. При дългосрочно запазване на днешните предизвикателства не са изключени още по-големи последици с намаляване на ръста с 0,6 на сто през тази и следващата година, уточни той.
Не изключвам да има допълнителни последици, това не е прогноза, а оценка на възможните отражения, поясни Домбровскис. Той добави, че днес способностите за реакция са по-ограничени, включително заради нарасналите нужди в областта на отбраната.
Председателят на еврогрупата Кириакос Пиеракакис допълни, че явно кризата няма да бъде краткотрайна, както се очакваше по-рано. По неговите думи е необходимо държавите от еврозоната да осигурят целенасочена временна подкрепа за най-уязвимите, но в рамките на съществуващите фискални правила.
Обстановката в Близкия изток се отразява тревожно на икономическата стабилност, търговията, енергетиката и цените, каза той. Ключов въпрос е колко дълго кризата ще продължи, това ще определи мащаба на икономическото отражение, обобщи Пиеракакис. Надяваме се на успокояване на обстановката и енергийната инфраструктура да не пострада допълнително, заяви той.
ЕК вчера представи работен документ, в който отчете, че ЕС е изправен пред възможността от прекъсвания на енергийните доставки и отбеляза, че транспортът остава силно зависим от вноса на петрол и петролни изделия. Има спешна необходимост ЕС да ускори прехода си към електрифицирана икономика, се посочва в документа. Този преход ще изисква значителни инвестиции в чиста енергия и въздействието му върху цените може да отнеме време, допълни комисията.
Нисковъглеродна електрификация остава единственото решение за сигурността на доставките и за трайно справяне с уязвимостта на Европа от външни енергийни сътресения, отчита ЕК. Сред очертаните краткосрочни мерки комисията отбеляза облекчаването на потребителите и осигуряването на целенасочена подкрепа. Комисията уточни, че е необходимо мерките да не водят до прекомерно нарастване на търсенето на газ и петрол.
Отговорът на ЕС трябва да бъде съгласуван, бюджетните разходи за помощта трябва да бъдат ограничени. Държавите трябва да направят необходимото мерките да останат в съответствие с правилата и да не застрашават средносрочната фискална устойчивост, допълни комисията.


Следете новините ни и в GoogleNews