През месец март тематичният брой на списание ЛИК – изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА), е посветен на 45-годишнината от откриването на Националния дворец на културата (НДК). 
Списанието припомня миналото, разказва за настоящето и отправя поглед към бъдещето на културната институция, която се е превърнала в един от символите на София. 
Броят ще бъде представен на 30 март, понеделник, от 18:00 часа в Литературен клуб „Перото“ в НДК и ще се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина. 
„Вече 45 години НДК е място, в което културата е свободна – на сцената, в залите, във фоайетата, в разговорите между хората, които се срещат тук. Но още по-важното е, че НДК е символ на едно дълбоко българско убеждение: че културата не е украса на обществото ни, а неговата същност“, пише във въведението на изданието служебният министър на културата Найден Тодоров. „Днес, 45 години след откриването на НДК, ние не празнуваме просто годишнината на една сграда. Празнуваме една идея. Идеята, че културата е това, което ни събира. Това, което ни прави по-силни. И това, което ни напомня кои сме“, допълва още той. 
В интервю за ЛИК изпълнителният директор на НДК Андрияна Петкова разказва с какви прояви ще бъде ознаменувана празничната годишнина на Двореца, какво е мястото му в културната карта не само на града, а и на страната, както и къде е допирната точка между бизнеса и изкуството. „Основната мисия на НДК е да пулсира като духовен и културен обединител на нацията. Да бъде платформа за прогресивни творчески идеи, да бъде място, което да предлага разнообразни възможности за културни и конгресни дейности“, казва тя. По думите й Дворецът е огромен комплекс, който функционира почти като малък град – със своя инфраструктура, ежедневен ритъм и постоянен поток от хора и събития. „Всичко, което правим, е подчинено на публиката. Затова се стремим посещението в НДК да бъде специално – не просто присъствие на събитие, а истинско културно преживяване“, допълва още Петкова и посочва, че визията им е НДК да бъде институция, която стъпва на традицията, върви в крак с времето и уверено гледа към бъдещето.
Своето мнение за Двореца и смисъла, който носи работата в името на подобна институция, споделят и членове от Съвета на директорите НДК – Марияна Арсенова Владимирова, Нина Найденова, Емилия Петкова и Сашо Ганов. 
„Ако нямаше НДК, София щеше да си остане един провинциален град“, казва в интервю за списанието арх. Станислав Константинов – част от екипа, участвал в изграждането на емблематичната сграда и пространството около нея. По думите му благодарение на Двореца българската публика е имала възможността да се срещне и да продължава да се среща с невероятни изпълнители. „НДК е един от най-големите градоустройствени проекти в София“, подчертава арх. Константинов. Той е едва на 35 години, когато става част от екипа, работил по околното пространство на Двореца. Негово делото са и пилоните, които днес са се превърнали в едно от местата за срещи в града. Според арх. Константинов НДК е „сърцето на културния живот в София“. В интервюто за ЛИК той разказва за предизвикателствата, които са съпътствали работния процес при построяването на Двореца – идея, реализирана в рамките едва на две години и половина, което и до днес определя като истински подвиг. Разказва и за уроците, които е усвоил през това време – време, което описва като истинска школа за един млад архитект. За Двореца казва: „Не мога да го сравня с нищо – той е самобитен, има собствен облик и го смятам за едно достойно проявление на архитектурата.“
На страниците на изданието на БТА е поместено и интервю със скулптора проф. Емил Попов. „НДК е приютил една изключителна монументална колекция българско изкуство, което според мен е уникално събитие в нашия културен живот“, казва в той. Сред тези произведения е и бронзовото пано „България – земя на древни култури“, което проф. Попов изготвя в съавторство с проф. Ангел Станев. „Бих казал, че архитектурно-скулптурният синтез в Двореца е на много високо ниво при цялото му огромно разнообразие“, подчертава проф. Попов. Пред изданието на БТА той коментира някои от най-ярките творби и разказва как те се вписват в цялостния облик на Двореца. Сред тях са „Слънцето“ (1983) от мед пред централния вход на НДК, дело на Георги Чапкънов, бронзовата скулптура „Възраждане“ (1981) на Димитър Бойков, паното от кръгли метални елементи от неръждаема стомана – метална завеса „Слънце“ (1981) на проф. Димо Заимов, и много други.
За Националния дворец на културата разказват авторите от неговия екип. „От 1981 година до днес Дворецът е домакин на най-големи сценични, изложбени и конгресни събития с национално и световно значение“, посочват те. От екипа разказват за нуждата от НДК и идеята за построяването му, която датира още от 70-те години на миналия век. „Някои столичани наричат НДК втория „Александър Невски“. Двете сгради са емблематични за града, със сходна по мащаб символика за страната ни, а в градежа им е участвала българската общественост“, пишат от Двореца. Те се спират и на архитектурата и инженерството, като по думите им, освен че е невероятно съоръжение, като многофункционалност и завидна пластичност и обтекаемост на вътрешните му пространства НДК продължава да бъде единствената сграда с такова предназначение в света, в която три многохилядни зали са конструирани една върху друга. Това го прави обект на изучаване и до днес от инженерни и строителни институти в целия свят. „Друг фактор, който прави Двореца неповторим, е великолепният архитектурно-художествен синтез, в който мащабни монументални произведения придават допълнително вдъхновение на всяко от важните пространства. Такъв синтез е непознат за големите venue центрове на Запад“, пишат още от екипа на НДК. Те акцентират и върху два от своите емблематични фестивали – Салона на изкуствата и Новогодишния музикален фестивал. 
В тематична хронология са представени акценти от богатия архив на БТА, който съхранява новини от всеки ден от създаването й през 1898 година до днес.
Разказът през публикациите в новинарските емисии и бюлетини за НДК започва от края на 70-те години, когато НДК все още е най-големият строителен обект в столицата, който по план трябва да бъде завършен за ознаменуването на 1300-годишнината на българската държавна и провеждането на Дванадесетия конгрес на БКП. Архивът на БТА припомня и новини, които при откриването на НДК през 1981 година определят създаването му като строителен подвиг. Още тогава Дворецът е описван като „уникален за България по рода си културно-просветен и обществено-политически център“. 
Хронологията проследява и различни събития през десетилетията, свързани с развитието на Двореца – сред тях са гостувания на световни знаменитости, провеждане на престижни конференции, структурни промени, отличия и инициативи. Всяко от тези изяви затвърждава ролята на НДК на притегателен център, свързващ публиката с изкуството, науката и развлечението.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Мартенският брой на тема „НДК на 45“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/74.