Зам.-ректорът на Националната художествена академия доц. д-р Стефан Белишки каза, че сценичната завеса, която се съхранява в Народно читалище "Добри Войников – 1856" е сред най-старите запазени в България. "По наши данни това е най-старата оцеляла театрална завеса в България", каза той.
"Завесата е изработена в края на XIX век, вероятно през 1899 г. и е с размери 452 на 577 сантиметра. Според една паметна бележка, която се съхранява заедно със завесата, нейни автори са двама виенски художници Макс Хагендорф и Вилхелм Водянски", допълни доц. Белишки.
Зам.-ректорът на Националната художествена академия доц. Белишки, ръководителят на катедра "Реставрация" към Националната художествена академия доц. Силвия Варадинова и председателят на шуменското читалище Анатоли Стоянов представиха на брифинг в читалището резултати от научно изследване, анализ и проучване на възможностите за консервация и реставрация на завесата по проект "Нов живот на театралната завеса", който се реализира в рамките на по-големия проект "Шумен – Културно наследство и съвременни хоризонти: Инвестиции в културата за устойчиво развитие", по Националния план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз.
"Освен този проект в рамките на тази година Народно читалище "Добри Войников-1856" реализира още един проект във връзка с изследването и експонирането на завесата, той е финансиран по Националния фонд "Култура" и е по-скоро насочен към експонирането на завесата. И в двата проекта си партнираме с Националната художествена академия и Националната галерия. Тези проекти са продължение на усилията ни като читалищно ръководство да се погрижим да опазим и да популяризираме тази ценна завеса. Нашите усилия получават подкрепа от Община Шумен, за което благодарим", каза Стоянов. Той добави, че във връзка с тези два проекта се надява до края на годината да приключи изследването на завесата, което да даде добра основа за консервация, реставрация и експониране на този ценен артефакт.
Доц. Белишки уточни, че завесата е била използвана в шуменското читалище повече от 67 години, до 1966-а. "Свидетелство за значението и активната ѝ употреба са редица запазени архивни фотографии. За последно тя е била изложена пред публика в салона на Драматично-кукления театър "Васил Друмев" през 2006 г., за 150-годишнината на българския театър", каза доц. Белишки и уточни, че към момента завесата е със сериозни увреждания и е прибрана навита на руло в тубус.
През лятото на 2025 г. специалисти от Националната художествена академия и Националната художествена галерия извършват оглед и правят начална оценка на състоянието на завесата. Взето е решение да се изготви проект за реставрация. Като първа стъпка е възложено да се извършат проучвания на материалите и технологията на завесата, за да бъдат оценени възможностите за реставрация, както и да се дадат конкретни насоки и приоритети. Взети са и проби за извършване на голяма поредица от анализи, коментира доц. Белишки.
Той представи изводи за основните технологични характеристики на завесата, характерни увреждания, реставрационни проблеми, както и какви са възможностите тя да бъде възстановена в първоначалния ѝ вид. Доц. Белишки отбеляза, че са извършени анализ на платното, на грунда и на живописния слой, установено е, че завесата е увредена на места от течност и прегъване, както и че има липсващи участъци от нея. По думите му в някои зони на завесата има разкъсвания, има и загуби на платно, има дупки, в които платното вече отсъства. Доц. Белишки отбеляза, че е невъзможно завесата да бъде възстановена в автентичен вид в долния ѝ край, но изрази оптимизъм, че може да се работи по консервацията и реставрацията ѝ.
Тъй като завесата е с много голяма степен на увреждане в долната си част, в тази зона на разрушения на практика е невъзможно да бъде направена реконструкция, която да е коректна, етична и основана на конкретни документални данни, а ако такава се направи, тя при всички случаи ще бъде основана на хипотеза, допълни той.
"Следващата стъпка е да бъде преценена ясно и дефинирана каква е културната стойност на театралната завеса. Несъмнено тя е много висока, защото е свързана с изключително важната история на читалището, на културния живот, на много събития, които са се случвали и това, заедно с уникалността и автентичността, предполага специфично планиране на реставрационната дейност. Всички анализи, които имаме, първоначалният оглед и констатациите за състоянието на театралната завеса, ни позволяват да отправим препоръки за бъдещия реставрационен проект, който ще бъде изготвен. Преди всичко трябва да се оцени интегритета на отделните съставни части на материалния състав на театралната завеса, както и на степента на съхраненост, подчерта доц. Белишки. 
"Основата на завесата е изработена от три надлъжни ивици ленено платно, които са съединени с машинен шев. Плитката на всички ивици е кепър тип „рибена кост“, самата нишка на тъканта има Z-усукване. Използването на платно с такава плитка не е необичайно за западноевропейската живописна техника от края на XIX век, макар и да не е най-широко разпространено. Вероятно то е избрано поради по-голямата му здравина и трайност", отбеляза Варадинова пред присъстващите. Тя добави, че маслото е доказано като свръзвател в живописния слой на завесата.
На въпрос на БТА къде Народно читалище "Добри Войников - 1856" цели да бъде съхранена театралната завеса след реставрацията, Анатоли Стоянов отговори, че екипът на читалището има предложение финално оригиналът на завесата да бъде експониран в източното фоайе на старата сграда на читалището. По думите му фоайето ще се използва като експозиционна зала, а копие на завесата може да бъде върнато на сцената на читалището.
На представянето на резултатите от научното изследване на завесата присъстваха началникът на отдел "Култура, младежки дейности и спорт" в Община Шумен Елена Димчева, старши експертът "Читалищни дейности" в Община Шумен Даниела Вичева, университетски преподаватели, общински съветници, представители на медиите и граждани.
Както БТА съобщи, завесата е част от културното наследство на читалището като паметник на културата с национално значение и извършените проучвателни дейности са първа стъпка към осъществяването на бъдеща консервация и реставрация с акцент върху нейната художествена, историческа и културна стойност, припомниха от културната институция. Народно читалище "Добри Войников – 1856" ще отбележи 170-годишнината си с издаването на сборник, кръгла маса и редица други знакови събития, съобщи на пресконференция през март председателят на културната институция Анатоли Стоянов.