Ролята на министъра на правосъдието като председателстващ пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) предполага ръководене на дебата, което по своята същност изисква възможност за вземане на думата и участие в съответните дискусии. Това се казва в позиция на Министерството на правосъдието във връзка с изразено разбиране от представляващия ВСС Боян Магдалинчев на заседание на Пленума на 26 март 2026 г., че министърът на правосъдието и неговите заместници не могат да вземат отношение по разискваните теми по време на заседанията на Съвета.
На заседанието на Пленума вчера заместник-министърът на правосъдието Таня Радуловска поиска да вземе думата по една от точките в дневния ред, но представляващият ВСС Боян Магдалинчев, който ръководеше заседанието, каза, че нито министърът, нито заместникът му могат да взимат отношение по обсъжданите теми, като се позова на Конституцията. Радуловска изрази несъгласие, а впоследствие членове на съвета поискаха да чуят становището ѝ.
„За първи път в новата ни демократична история, след конституиране на първия състав на ВСС на 27 септември 1991 г., представляващият ВСС оспорва правото на ефективно участие и изразяване на становища от страна на министъра на правосъдието и неговите заместници при обсъждане на темите от дневния ред на ВСС или впоследствие техните колегии", се посочва в позицията на министерството.
Според ведомството конституционно установеното участие на министъра не може да бъде сведено до фиктивно присъствие, лишено от възможност за изразяване на становище, тъй като това би обезсмислило предвидената от основния закон функция.
Отказът да бъде дадена думата на министъра на правосъдието (съответно заместник-министър) представлява необосновано ограничаване на конституционно правомощие и нарушава институционалното взаимодействие между властите. Изразяването на становище в хода на обсъжданията не засяга по никакъв начин изключителната компетентност на ВСС да взема решения, която се реализира чрез гласуване – процес, в който министърът на правосъдието не участва, се казва още в позицията.
Ако ВСС не позволи на министъра на правосъдието (съответно заместник-министърa) да изразява становища по обсъжданите теми, той на практика отнема съществен елемент от правомощието на орган на изпълнителната власт, предвидено в Конституцията и Закона за съдебната власт. Правото на участие без право на изказване е лишено от реално съдържание и се превръща в чисто формална, декларативна възможност, несъвместима с принципа на правовата държава и с изискването за ефективно упражняване на предоставените от Конституцията функции, отбелязват от министерството.