Модернизацията на гръцката противовъздушна отбрана оказва въздействие в широк регион
Опасенията за възможна въздушна заплаха от Иран на Балканите не изглеждат вече напълно хипотетични, след като бяха свалени три ирански балистични ракети с курс към Турция, а дрон удари летището на британската база Акротири на остров Кипър.
Гърция обаче не оказва съдействие в областта на противовъздушната отбрана само на България. Атина е поела защитата на въздушното пространство на Северна Македония в рамките на НАТО, а от 2021 г. гръцка батарея „Пейтриът“ е разположена в Саудитска Арабия, където през миналата седмица свали две ирански балистични ракети, както съобщиха гръцките медии. В. „Вима“ припомня, че системата за борба с дронове гръцко производство „Кентавър“ беше разположена и на гръцките фрегати, които участваха в операцията на ЕС „Аспидес“ в Червено море срещу заплахата за корабоплаването от йеменските бунтовници хуси, а на борда на фрегатата „Псара“ е изпратена и в Кипър, след като островната страна поиска помощ заради близостта си до района на конфликта в Близкия изток и заради дрона, който удари британската база Акротири.
Тези факти показват, че гръцката противовъздушна сила има амбицията да играе не само национална, но и регионална роля. И доколкото след началото на войната в Иран тази роля включва и българското пространство, някои детайли за нейните настоящи и бъдещи способности изглеждат интересни.
В понеделник гръцкият Правителствен съвет по външна политика и отбрана одобри пакет на стойност около 5 млрд. евро, както съобщава
„Нафтемборики“, централен елемент от който е т.нар. „Щит на Ахил“ - комплексна система или - както е модерно да се казва - „купол“ (по модела на израелския „Железен купол“) за противовъздушна, противоракетна и противодронна отбрана. Според гръцката редакция на Си Ен Ен от одобрените отбранителни проекти само тази многопластова система се оценява на около 3 млрд. евро. „Щитът на Ахил“ беше споменат и от гръцкия министър на отбраната при посещението му в София на 12 март и по-конкретно системата за борба с дронове „Кентавър“.
Както обяснява „Вима“, „Кентавър“ е система за борба с дронове с електронни средства (soft kill), която създава смущения в GPS навигацията на дроновете, както и в комуникацията между дрона и оператора му. В резултат дронът се принуждава да се приземи или да се върне в базата си, или пък се разбива, като пропуска целта си. При операцията в Червено море системата успешно се е справила с дронове на хусите. Освен морски, системата има и сухопътен вариант, а наскоро беше обявено, че тя е била успешно интегрирана с израелската система за противовъздушна и противодронна отбрана BARAK-MX, т.е. позволява интегриране на системи за електронна и за физическа (hard kill) борба с дронове в единна централизирана среда за управление и контрол.
Централно място в плановете на Гърция за модернизиране на противовъздушната отбрана заема сътрудничеството с Израел и с израелски компании от отбранителната индустрия. Както пише порталът newmoney.gr, това ще стане в рамките на междуправителствено споразумение, което се очаква да бъде подписано в края на май или началото на юни, а първите доставки е обещано да бъдат извършени до 12 - 18 месеца. В производството на израелските системи ще участват и гръцки компании с дял от най-малко 25 процента.
По-конкретно с Израел се разговаря за доставката на следните системи:
„Спайдър“ (SPYDER) - ракети за противовъздушна отбрана с обхват 15, 20 и 40 км, които ще заменят старите съветски комплекси „Оса“ и „Тор“, които са на въоръжение в Гърция.
„Прашката на Давид“ - система за борба с балистични ракети и ракети с голям обсег, която трябва да замени съветските С-300.
„Барак Ем Екс“ (Barak MX) - гръбнакът на „гръцкия купол“ с три типа ракети с обсег от 35 до 150 км, който ще замени старите системи „Хоук“.
Радари EL/M-2084 MMR - мобилни свръхмодерни радари, които следят до 1200 цели с радиус от 475 км и 200 цели с радиус от 100 км за нуждите на системата за въздушен контрол на гръцките военновъздушни сили.
C4I - система за управление, контрол, комуникация, компютри и данни, която ще се произвежда в Гърция в сътрудничество с местни фирми.
Реализирането на тази амбициозна програма действително ще бъде нов етап в развитието на гръцката противовъздушна отбрана, която, както е видно от публично достъпни в медиите данни, в момента се основава на американските комплекси „Пейтриът“ (6 батареи) и на придобитите в края на миналия век от Кипър съветски комплекси С-300 за борба с цели на голямо разстояние, на сравнително старите американски ракети земя-въздух със среден обсег „Хоук“, на съветските „Тор“ и „Оса“ за по-близки цели, както и на преносимите ракети „Стингър“, на производната на тях гръцка система ASRAD Hellas и на някои артилерийски зенитни установки. Значителният дял на съветските системи в гръцкото въоръжение създава и сериозни затруднения за поддръжката им в изправност и доставката на боеприпаси заради санкциите срещу Русия.
Гръцката въздушна отбрана традиционно разчита и на силните военновъздушни сили - с около 200 самолета страната е на пето място в НАТО и на второ място в ЕС, като инвестира активно в обновяването и модернизацията на въздушния си флот с придобиването на френски изтребители „Рафал“, модернизацията на съществуващите F-16 и предстоящото придобиване на изтребители от пето поколение F-35.
Като се спря на амбициозните програми на страната си за превъоръжаване, при посещението си в София гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас заяви: „Нас ни интересува (...) сътрудничеството в българската иновационна екосистема в рамките на тази реформа. Нашите две страни не са „големи държави“ и като следствие мисля, че комуникацията между екосистемите на отбранителните иновации може да бъде в полза и на Гърция, и на България, но и на Европа“.
„Констатирахме, че в областта на военните иновации има широко поле за разширяване на нашето сътрудничество“, посочи от своя страна българският министър на отбраната Атанас Запрянов.


Следете новините ни и в GoogleNews