Тъй като останките от храна на древните хора са оскъдни, учените възстановяват менюто, като изследват химическите следи в човешките останки – обикновено колаген от кости или зъбен емайл, пише сайтът Phys.org.
Колагенът рядко оцелява в суровата гореща среда на иракската пустиня, затова изследователите, изучаващи живота на хората в древния шумерски град Абу Тбейра, се насочват към зъбния емайл. 
Така Матео Джакари от Университета „Сапиенца“ в Рим и колегите му възстановяват детайли от живота в това селище в южен Ирак преди около 4500 години. Тъй като емайлът е най-твърдата субстанция в човешкото тяло и оцелява дълго след като другите тъкани се разградят, той запазва химически следи от диетата, които могат да преживеят хилядолетия.
В частност, екипът се фокусира върху изотопите на цинка в емайла, като описва проучването си в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
„Анализът на изотопите на цинка в зъбния емайл предоставя добра алтернатива за възстановяване на диетата в Южна Месопотамия, където съхранението на колагена е лошо“, пишат те.
Цинкът в зъбите се променя в зависимост от храната. Например растенията абсорбират цинк от почвата чрез корените си и носят отличителен химичен отпечатък. Когато животните ядат растения, а след това хората ядат съответното животно, изотопът на цинка е друг. По този начин учените могат да преценят колко растителна и колко животинска храна са консумирали древните. Освен цинка, екипът изследва изотопи на въглерод и кислород, както и микроелементи като барий и стронций.
Резултатите показват разминаване между официалните исторически документи и действителното меню на обикновените семейства. Древните глинени плочки от този период често споменават риба и бира, но тези документи обикновено се фокусират върху елита на обществото.
Химическите характеристики на зъбния емайл показват друга картина. Повечето хранения се състоят от зърнени култури като ечемик и пшеница, които са основни в региона, докато основният животински протеин вероятно идва от свинско месо. Въпреки че са живели на около 30 километра от брега, няма почти никакви доказателства, че местните хора са яли риба.
Данните подкрепят и по-ранни изследвания, които предполагат, че кърменето е продължавало около шест месеца и че на кърмачетата често е било давано животинско мляко по време на отбиването.
Не са открити значителни разлики в диетата между половете, пише сайтът Phys.org.