Монографията на чл.-кор. Иван Русев „Стопанска история на българите в Османската империя“ е идея, която възниква през 2022 г. и е развита с последователност, научна отдаденост и високи академични стандарти. Това каза председателят на Българската академия на науките (БАН) чл.-кор. Евелина Славчева, на днешното представяне на новия академичен труд на чл.-кор. Иван Русев, посветен на икономическото развитие на българските земи в периода от XV до началото на XX век. Изданието бе представено в зала „Марин Дринов“ на БАН.
„Представянето на тази книга се случва в един специален период. Не знам дали е съвпадение, по-скоро ми се струва, че не е, но съвсем наскоро в тази зала проведохме едно национално събрание, посветено на Априлското въстание. Вчера присъствах на Международния форум, посветен на кирилицата. Днес имах възможността да кажа няколко думи във връзка с Одринската епопея. И някак чувството за историчност витае в тези времена, а тази книга е посветена на история - стопанска история, но сред редовете, които представят стопанския живот от онова време, има вплетена и много историческа истина. В създаването на монографията участват 27 учени от България и Турция, които са утвърдени имена, но също има и млади изследователи, обединени от стремежа да допринесат към развитието на стопанскоисторическото познание“, каза още Евелина Славчева.
По нейни думи „изданието впечатлява не само със своя значителен обем, два сериозни тома, 26 глави и над 1100 страници, но и не по-малко с качеството на съдържанието“.
„Всяка част е преминала през сериозни научни рецензии, а цялостната концепция и редакция носи ясния почерк на професионализъм и знания. Резултатът е труд, който отговаря на съвременните изисквания на хуманитарната наука и същевременно остава достъпен и за по-широка аудитория. И може би това е едно от големите качества на тази книга. Тя може да бъде четена с интерес както от специалисти, така и от много по-широка аудитория. Особено важно е да отбележим, че монографията е и пример за успешно сътрудничество между научни институции, университети, музеи и професионални организации. Тя не само обобщава знания, но и създава мостове между поколения изследователи, между различни научни школи и между държави. Днешното събитие е както за да представим тази книга, така и за да поздравим нейните създатели и да им отдадем признание за труда, постоянството и научната смелост на всички, които участват в това дело. Пожелавам на монографията да намери широк отзвук сред научната общност и да достигне до всички, които се интересуват от развитието на икономическата и историческа мисъл“, допълни Славчева.
„Днешното събитие за нас има по-широк контекст. Към 2026 г. Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ отбелязва 35 години от създаването си като национален издателски център към Министерството на образованието и науката. В същото време, освен 35-годишнината, вестникът „Аз-буки“, който е наследник на легендарния училищен преглед, навършва 130 години от своето създаване. Традицията ни задължава да поддържаме високи стандарти в образованието и науката. Особено важно за нас е, че това събитие се провежда именно тук в БАН – институцията, която олицетворява научната традиция и авторитет в България“, каза директорът на Национално издателство „Аз-буки“ Емил Спахийски и допълни, че „монографията не е просто едно научно заглавие, а резултат от целенасочени усилия да подкрепяме и популяризираме качествени изследвания в областта на българската история“.
По думите на проф. Петър Николов-Зиков, който отправи приветствие от името на служебния министър на образованието и науката проф. Сергей Игнатов, „представянето на книга винаги е един голям празник за всички, които са участвали в нейното създаване, още повече, когато става въпрос за такъв капитален труд, който обединява усилията на много учени“.
„Аз нося един поздравителен адрес от проф. Игнатов, но няма да го чета, защото като човек, изкушен от историята и хуманитарното знание, той е написал доста дълъг текст, а аз не искам да отнемам голяма част от времето за представяне на монографията. Ние българите имаме щастието и късмета да обитаваме част от света, където историята се случва от момента, в който човечеството се е появило. Ние сме една от най-старите нации в Европа, с наистина забележителна историческа съдба, която включва много звездни мигове и, за жалост, много тежки кризи, катастрофи и предизвикателства. Ако нещо ни липсва, за да бъдем достойни наследници на нашите предци, които са ковали историята, това е усещането за приемственост. В нашата история зее една черна дупка, това са вековете между XV и XVIII век, в които поради липсата на държавност и на ясно различим културен, обществен, политически елит, историята става трудна, не е ясно точно кое кога следва, тя губи логиката си, която има преди и след това. Тази бездна в нашата историческа памет трябва да бъде запълнена, защото тогава древността, старостта и опитът на нашата нация ще станат безспорни и очевидни“, каза още проф. Петър Николов.
Илия Лингорски, член на управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) посочи, че „рядко имаме възможност да отбележим появата на труд, който не просто допълва знанията ни, а променя начина, по който разбираме миналото си и така вадим изводи за настоящето. Трудът на Иван Русев убедително показва как нашите предци, в условията на Османската империя, изграждат устойчива стопанска култура и предприемачески институции, които дават основата на българската икономика в съвремието и до днес“.
„Когато се роди идеята за създаването на днешната монография, целта беше да се прави нещо, което не е правено досега. Винаги, когато правим някакво ново издание, възниква въпросът къде е то във вектора на българската историография, като в случая говорим за историческа наука. Разбира се, имаме предшественици то все големи имена в нашата историческа наука. Тук непременно трябва да спомена д-р Иван Сакъзов, който в далечната 1929 г. издава първата цялостна стопанска история на българите - една книга, която излиза на немски в Германия, която дори да бъде критикувана в днешно време, представлява една отправна точка в развитието на нашите стопанско-исторически изследвания. Искахме да направим една своеобразна снимка на развитието на българската историография върху стопанското развитие на българите в Османската империя в периода от XV до началото XX век“, разказа авторът на книгата чл.-кор. Иван Русев.
Той посочи, че едно от трудните неща в книгата е нейната структура и представи някои от темите в монографията, сред които: вакъфът в българските земи, аскери чифлиците, доставките на зърнени храни в Османската империя, българската икономическа мисъл, Османската законова рамка, публичните финанси, протоиндустрията, градското стопанство, монетната циркулация и др.
„Стопанската история е една от първите дисциплини, които се изучават в университетите по света, които са свързани с икономиката. Дотук българската стопанска история се правеше чисто идеологически. Имаше една идеологическа рамка. В тази рамка трябваше да се свържат най-добрите възможности, които позволява човешкото развитие. Вътре има огромно количество информация, но има и предварително зададена идеология. Монографията на Иван Русев е едно от малкото исторически съчинения в българската историопис, в което всеки един автор е имал пълното право да защити своята концепция. Това е приносен момент, защото на места има различен поглед за едно и също нещо, за един и същ процес, но защитим от авторите и позволяващ да продължава като нещо ново, под формата на дискусия“, каза проф. д.и.н. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания при БАН, който допълни, че монографията на Иван Русев е първата дискусионна такава.