Стотици почитатели на музиката чакаха днешния ден с вълнение, защото тази вечер в Арена Русе трябваше да звучи вълшебната цигулка на Ара Маликян. Планираният концерт беше едно от най-значимите събития в програмата на 65-ото издание на международния фестивал „Мартенски музикални дни“. За съжаление гастролът на изключителния музикант се отлага поради внезапното му заболяване, съобщиха организаторите.
В момента се водят активни преговори с мениджмънта на артиста за нова дата, която ще бъде обявена в най-кратки срокове. Всички закупени билети ще важат за новата дата без презаверка. За тези, които няма да имат възможност да присъстват на новата дата, ще бъде създадена организация за възстановяване на сумите по установения ред на съответната платформа. Подробна информация за процедурата по връщане на билетите ще бъде публикувана на страницата на Община Русе, на официалния сайт на фестивала (www.marchmusicdays.bg), на сайта на билетния оператор и в социалните мрежи, след уточняване на техническите детайли. Билетният оператор ще изпрати уведомителни имейли към закупилите билети с точни инструкции относно процедурата за възстановяване на суми.
Организаторите на „Мартенски музикални дни“ и екипът на Ара Маликян поднесоха вчера своите искрени извинения за причиненото неудобство на хилядите почитатели и благодариха за разбирането.
А „Утро“ ви предлага очерк по материали от интернет за световноизвестния цигулар, на когото пожелаваме бързо оздравяване и се надяваме да посрещнем скоро в Русе.

Има истории, които звучат като измислица. Историята на Ара Маликян е такава - само че е истина.
Тя започва не с него, а с неговия дядо. По времето на арменския геноцид между 1915 и 1918 г., когато в Османската империя масово са избивани арменски християни, един млад мъж оцелява по най-невероятния начин. Приятел му дава цигулка. Мъжът не умее да свири на нея, но с нея в ръце успява да се престори, че е музикант от заминаващ на турне ансамбъл - и така се измъква, бяга към Гърция, а после се установява в Ливан.
Десетилетия по-късно внукът на този човек - Ара Маликян - ще обикаля света с цигулка, свирейки за милиони хора.
„Музиката и цигулката значат много за нашето семейство. Музиката беше нашият начин да оцелеем“, казва Ара. „Узнах историята на цигулката едва преди десет години.“
Когато я чул, разбрал, че всичко в живота му е имало смисъл.
Бейрут, бомбите и баща му
Ара Маликян е роден в Ливан през 1968 г. в семейство от арменски произход. Баща му Жираир е цигулар - човек с взискателен характер и ясна амбиция за сина си.
„На тригодишна възраст той ми постави цигулка под брадичката и тя остана там завинаги“, спомня си Ара.
Детството му протича в бейрутски квартал, заедно с двете по-големи сестри, в сянката на гражданската война. Талантът му е разпознат и насърчен въпреки трудностите - включително дългите часове, прекарани в бомбоубежища. Там, под земята, докато отвън гърмят взривове, малкият Ара свири гами.
„Помня непрестанния шум от бомбените взривове и строгия тон на баща ми, докато ме принуждаваше да упражнявам цигулка до сълзи“, разказва той. После добавя с усмивка: „Безкрайно му благодаря днес, но никога не бих постъпил така със сина си“.
Малко известен факт е, че двете му сестри обичат рок музика и именно те го вдъхновяват да опита различни стилове от ранна възраст. Класически обучен цигулар, израснал под влиянието на рок - това обяснява много за звука му.
Германия: най-младият студент
На 12 години Ара изнася първия си значим концерт. На 14-годишна възраст немският диригент Ханс Херберт Йорис го чува и успява да му осигури стипендия от германското правителство за обучение в Hochschule fur Musik und Theater в Хановер. 
На 15 години той е най-младият студент, приет в това престижно учебно заведение.
Тийнейджър от Бейрут, сам в студена западноевропейска страна, с цигулка и без нищо друго. Точно като дядо му - само че той умее да свири.
После идва Лондон - Гилдхол Скул ъф Мюзик, където учи при легенди като Руджеро Ричи и Иври Гитлис. Двама от великите виртуози на XX век като негови ментори - Ара явно не е свикнал да мисли малко.
Испания: завръщане у дома, без да е роден там
Животът го отвежда в Мадрид. И там нещо щраква.
„Когато пристигнах в Испания, се влюбих във всичките култури тук. Всички средиземноморски култури бяха налице, всякакви различни култури. Мога да живея навсякъде - мястото не е важно за мен. Но тук се почувствах спокойно, почувствах, че се завръщам към корените си“.
Испания го приема, а той й се отплаща щедро. Той е концертмайстор на Симфоничния оркестър на Мадрид - резидентния оркестър на Кралската опера. Записва десетки албуми. Сред тях - „Четирите сезона“ на Вивалди, от който са продадени над 80 000 копия в полза на УНИЦЕФ. 
Сътрудничи с фламенко китариста Хосе Луис Монтон, с танцьорите Хоакин Кортес и Белен Майя, с джаз пианиста Хорацио Икасто. С филмовия композитор Алберто Иглесиас записва саундтрака на оскароносния филм на Алмодовар „Говори с нея“.
 Човекът, PaGAGnini и мокасините на сцената
Ако сте гледали видеоклипове на Ара Маликян или пък сте от късметлиите, които са го виждали и слушали на живо, знаете - той не прилича на класически цигулар. Движи се по сцената, танцува, скача, смее се заедно с публиката. Срамежлив в ежедневието, той електризира залата с невероятни ритми, докато лъкът му прелита по струните с дяволска скорост. 
Шоуто му „PaGAGnini“, създадено заедно с испанската комик-група „Yllana“, е може би най-ексцентричното нещо, което е правил: музикантите свирят, танцуват, скачат, смеят се, плачат, взаимодействат с публиката, а цигулката и виолончелото спонтанно се превръщат в мандолини, китари, перкусии. Спектакълът е отличен с наградата „Най-добро шоу“ на Фринж Фестивал в Единбург през 2008 година. 
И докато говорим за визия, ето нещо любопитно, свързано със запазената марка на Ара - дългата му коса. „Двете ми сестри ме посъветваха да си пусна косата, за да прикрия ушите, които смятаха за твърде големи. В действителност никога не съм търсил нищо друго освен да стана себе си!“.
Цигулката като мост
През 2016 година Ара прави нещо, което мнозина смятат за по-важно от всеки негов концерт в Карнеги Хол. Той обикаля бежанските лагери и свири за сирийски деца. Много от тях чуват цигулка за първи път в живота си - танцуват на нея и докосват струните с учудване.
Той им разказва как цигулката го е спасила, когато и той е бил бежанец като тях.
История, която се повтаря. Дядото, бяга с цигулка, без да умее да свири. Внукът бяга с цигулка, умее да свири по-добре от почти всеки жив човек и с нея утешава деца, изгубили всичко.
„Ако някой има достъп до култура, музика, изкуство от детска възраст, когато порасне, ще бъде невъзможно да се отдаде на война, убийства, насилие или нетолерантност“, казва той.
Питат го откъде е. Отговорът му е честен и леко тъжен: „Откровено казано - от никъде. Днес се чувствам у дома в България, защото вие, българите, ме посрещнахте с голяма любов“ (Ара има концерти в София, Пловдив и Варна). Вероятно е казвал подобно нещо на много места по света - и вероятно е имал предвид всяко от тях.
Накрая
Ара Маликян е изсвирил в над 40 страни, записал е близо 30 албума, спечелил е конкурсите „Феликс Менделсон“ и „Пабло Сарасате“. Живее в Мадрид със съпругата си Наталия и сина си Каиро.
Но може би най-точното описание на кариерата му не се крие в наградите, а в едно негово изречение: „Не правя тази работа, за да продавам албуми или да съм известен. А само за да съм на сцената и да споделям с публиката музика, която ни прави щастливи“.
Дядо му е спасен от цигулка, която не е умеел да свири. Ара Маликян свири на нея по-добре от почти всеки. Историята е намерила своя финал - и той звучи прекрасно.