Водородът наистина свързва хората и това е същността на т.нар. водородни долини. Това каза в Стара Загора Барт Бибайк, експерт в областта на водородните технологии и енергетиката, изпълнителен директор в периода от 2016 г. до 2023 г. на Съвместното предприятие за чист водород, което е публично-частно партньорство между Европейската комисия, водородната индустрия и изследователската общност Clean Hydrogen Partnership. Бибайк е обявен за „Човек на годината, свързан с водорода“ за 2025 г. и беше сред участниците в провеждащата се в града Международна конференция Connecting Hydrogen.
По неговите думи е важно да се създадат условия, при които хората да възприемат и разберат тази сравнително нова технология. Единственият ефективен начин това да се случи е чрез нейното присъствие в ежедневието - в градската среда, където хората могат да я видят, да я изпробват и да усетят ползите ѝ, смята той.
Експертът посочи, че създаването на водородни долини има за цел да обедини изследователи, индустрия, институции и общество в една обща локална екосистема. „Водородната долина представлява интегрирана регионална екосистема, която обединява всички заинтересовани страни. Развитието не може да се ограничи до отделни локални инициативи. Необходимо е разширяване и свързване на множество водородни долини в Европа чрез т.нар. водородни коридори, с цел пълна интеграция на водорода в енергийната система на континента“, обясни Барт Бибайк.
Той подчерта, че водородът е важен, защото към момента около 40 процента от енергийния микс се състои от електричество, а останалите 60 на сто от т.нар. „молекули“, включително природен газ, нефт, дизел, бензин и керосин. „Тези източници осигуряват основната част от енергията днес. Същевременно климатът е изправен пред сериозни предизвикателства. Последните изявления на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш представляват предупреждение, че емисиите на въглероден диоксид през последните години са прекомерно високи. Необходимо е съвместно усилие за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Водородът може да замести част от тези източници. Той не е универсално решение, но има ясно определено място в бъдещата енергийна система“, каза експертът.
По неговите думи вече има сектори, в които водородът носи значителни ползи. Пример е стоманодобивната индустрия, където производството на един тон стомана води до емисии от около два тона въглероден диоксид. С използването на водород тези емисии могат почти да бъдат елиминирани, посочи той и допълни, че е ключово да се идентифицират секторите, в които водородът е както икономически оправдан, така и с голям потенциал за въздействие като стоманодобива, рафинериите и производството на горива, включително процесите на десулфуризация, където водородът е незаменим.
Барт Бибайк коментира, че водородът има съществена роля и в производството на торове, което в България е особено важно поради силно развитото земеделие. Торовата индустрия е под сериозен натиск, като водородът може да предложи устойчиво решение. През последните пет до десет години Европа полага усилия за създаване на регулаторна рамка за внедряване на водородни технологии, включително чрез инициативи като пакета „Fit for 55“, целящ декарбонизация до 2030 г., както и регулации за инфраструктурата за алтернативни горива.
Процесът по създаване на регулаторната рамка е към своя край. Директивата за възобновяема енергия вече се прилага в редица държави, макар и не навсякъде. Пълното ѝ прилагане е от съществено значение за инвестиционната сигурност. Очаква се засилен интерес от инвеститорите, особено в сектори като стоманодобив, рафинерии и транспорт. Настоящите водородни инициативи идват в изключително подходящ момент и във време за реални действия, без да се пренебрегват глобалните тенденции, посочи още Барт Бибайк.
Експертът подчерта, че в световен мащаб вече има държави, които произвеждат водород на значително по-ниска цена, като Бразилия и страни от Латинска Америка. Китай също реализира големи проекти с цена около 3 долара за килограм. Европа остава технологичен лидер, но е необходимо ускоряване на процесите и разширяване на мащаба.
По неговите думи проекти като „Захир“ ще ускорят декарбонизацията и в България, като се цели избягване на зависимост от външни доставчици, включително Китай, защото днес значителна част от продуктите на европейския пазар идват именно от там. Геополитическата ситуация допълнително мотивира инвестиции във водородни технологии, като Китай обяви мащабна програма за развитие в тази област.
Барт Бибайк заяви, че разчит на иноваторите, научната общност и общините, които да работят заедно. Не става въпрос кой проект е по-добър, защото е необходимо обединение на усилията. Всички проекти трябва да се развиват бързо, защото конкуренцията е глобална. Проектът „Захир“ е само началото. Следват още много проекти, но това е едва първата стъпка, каза още експертът.